4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 652/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр.София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 652/2012 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1317 от 30.11.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 425/2012 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.07.2012 год. по гр.дело № 1380/2012 год. на Габровския районен съд за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК.
Недоволен от въззивното определение е касаторът Х. Д. Ч. от [населено място], представляван от адвокат З. И., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: „На всички лица, които не са страни по делото, а трети лица може ли решението да им се противопостави?”. Допълнително съображения се излагат от страната в писмено становище вх.№ 50/03.01.2012 год. по съществото на спора, но след срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предявеният иск за недействителност на публична продажба на недвижим имот с влязло в сила постановление за възлагане от 10.05.2002 год. по изп.дело № 311/2000 год. на Съдебноизпълнителната служба при Габровския районен съд е недопустим като е съобразено влязлото в сила решение на 11.04.2003 год. по ч.гр.дело № 619/2002 год. на Габровския районен съд. Взето е предвид, че жалбоподателят е бил страна по посоченото изпълнително дело в качеството си на длъжник на основание чл.325, ал.4 ГПК/отм./, а постановлението за възлагане е обжалвано от присъединения кредитор В. К. В., при което съдът се е произнесъл с влязло в сила решение по повод обжалване това действие на съдебния изпълнител във връзка с извършената публична продан и то се ползва със сила на пресъдено нещо, в който случай, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право. Направен е извод, че така разрешеният спор обвързва страните по делото на основание чл.298 ГПК, една от които е жалбоподателят като длъжник по изпълнителното дело, който е страна и в производството по обжалването съгласно чл.333, ал.2 и ал.3 ГПК/отм./, сега чл.436, ал.2 и ал.3 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Позоваването на цитирани решения на Върховния съд, І-во гражданско отделение, не може да бъде съобразено тъй са постановени при различна фактическа обстановка и друг процесуален ред:
Решение № 2767 от 26.12.1958 год. по гр.дело № 7767/1958 год. касае разпоредбата на чл.220, ал.3 ГПК/отм./, която не е пречка за оспорване симулативността на влязло в сила решение от трети лица, което може да бъде направено и от наемателя в производството по иск по чл.2, п.4 ЗН/отм./;
Решение № 2600 от 20.10.1977 год. по гр.дело № 1543/1977 год. се отнася до приложението на чл.231 ГПК/отм./, че може да иска отмяна на влязло в сила решение само лице, на което то може да се противопостави – необходим другар по смисъла на чл.172, ал.2 във връзка с чл.233, ал.2 ГПК/отм./;
Решение № 432 от 04.07.1990 год. по гр.дело № 408/1990 год. е свързано с приложението на чл.231, ал.1, б.”г” ГПК/отм./: противоречие между две влезли в сила решения е основание за отмяна на неправилното от тях, когато са издадени между едни и същи страни;
Решение № 596 от 12.06.1991 год. по гр.дело № 353/1991 год. е постановено по дело за делба във фазата по допускане, като решенията на двете инстанции са отменени по реда на надзора и на основание чл.229, ал.2 във връзка с чл.207, б.”а” и „б” ГПК/отм./ делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районен съд;
Т.18 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС има предвид, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1317 от 30.11.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 425/2012 год. по описа на Габровския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: