3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 06.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4537/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 597 от 29.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 709/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 738 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 543/2013 г. на Велинградски районен съд и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба /наименована неточно „частна касационна жалба”/ се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че определението, с което първоинстанционният съд е отказал да допусне поискани от страните доказателства, не подлежи на самостоятелно обжалване. Поддържа доводи, че доколкото ограничава възможността на страните да докажат твърденията си, определението по доказателствата може да бъде обжалвано по специалния ред на Глава 13, Раздел ІІ ГПК.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената пред него частна жалба на [фирма], Пазарджишки окръжен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащо на самостоятелно обжалване определение, с което в закрито заседание по чл.140, ал.1 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, направени в исковата молба и в отговора на молбата. Въззивният съд е преценил, че определението по доказателствата е свързано с движението на делото и няма преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Позовал се е и на отсъствието на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване на определението като основание по чл.274, ал.1, т.2 ГПК за подаване на частна жалба.
Обжалваното определение е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.
Законосъобразен е изводът на Пазарджишки окръжен съд, че постановеното в подготвително заседание по чл.140, ал.1 ГПК определение, с което е отказано допускане на доказателства, не е сред двете категории определения по чл.274, ал.1 ГПК, за които е предвиден касационен контрол. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а подготвя неговото движение, поради което не попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Обстоятелството, че със същото е отказано допускане на доказателства, не е аргумент за самостоятелното му обжалване, тъй като евентуалните нарушения на закона при преценката за неотносимост и недопустимост на поисканите доказателства могат да бъдат релевирани по повод обжалване на бъдещото решение по съществото на спора. Процесуалният закон не съдържа изрична разпоредба, уреждаща право на страните да подават частни жалби срещу определението по доказателствата, което изключва и обжалването в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Тезата на частния жалбоподател, че определението по доказателствата подлежи на обжалване по „специалния ред на Глава 13, Раздел ІІ ГПК”, не кореспондира със закона. В Раздел ІІ на Глава 13 ГПК са уредени правилата за разглеждане на делото, а правилата за обжалване на постановените от съда определения са предмет на самостоятелна правна уредба в Глава 21 ГПК. След като постановеното от първата инстанция определение не отговаря на условията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, правилно въззивният съд го е счел за необжалваемо и е оставил без разглеждане подадената срещу него частна жалба, прекратявайки образуваното по жалбата недопустимо въззивно производство.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 709/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната пред настоящата инстанция част.
С оглед изхода на делото на ответника по частната жалба следва да се присъдят поисканите с отговора по чл.276, ал.1 ГПК разноски в размер на сумата 100 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 597 от 29.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 709/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 738 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 543/2013 г. на Велинградски районен съд и е прекратено производството по жалбата.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 100 лв. /сто лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :