О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 07.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 4531 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
С протоколно определение от 29.10.2018 г. на Пловдивски апелативен съд е спряно производството по в. гр. д. № 383/2018 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 2324/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд с влязъл в сила акт.
Срещу определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 8633 от 02.11.2018 г. от М. Е. М. от [населено място], съдържаща оплаквания за неговата незаконосъобразност.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 2973/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е образувано по искова молба, с която М. Е. М. е предявил срещу Н. И. Б. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 60 000 лева, съставляваща горница над сумата от 54 000 лева (присъдена в полза на ищеца с влязло в сила решение № 203 от 22.11.2016 г. по гр. д . № 458/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по частичен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД) до размера на цялостната претенция за 114 000 лева, съставляваща незаплатена главница по сключен между страните договор за заем. Пловдивски окръжен съд е уважил предявения иск за остатъка от дължимата сума по договора за заем с решение № 590 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 2973/2016 г.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника Н. Б., който е направил искане за спиране на производството по в. гр. д. № 383/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, като е представил съдебно удостоверение, видно от което пред Пловдивски окръжен съд е било образувано гр. д. № 2324/2018 г. с предмет прогласяване нищожността на договор за заем от 06.10.2010 г., сключен между Н. Б. и М. М.. Въззивният съд е приел, че въпреки липсата на възражение за нищожност на договора по висящото пред него дело, образуваното пред окръжния съд производство има преюдициален характер по отношение на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, поради което в открито съдебно заседание на 29.10.2018 г. Пловдивски апелативен съд е спрял производството в. гр. д. № 383/2018 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, счита, че частната жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 133 ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. Възраженията, направени след изтичане на срока за отговор, в т.ч. възражение за нищожност на договор, от който черпи правата си ищецът, не следва да бъдат разглеждани от съда. Всяка от страните може да въведе довод за нищожност и в хода на производството по делото, доколкото обаче позоваването на този довод не е свързано с позоваване на нови факти и обстоятелства. Когато страната се позовава на нищожност, основана на обстоятелства, налагащи събиране на доказателства, то това е възражение, което следва да бъде заявено в съответния срок. В противен случай ефекта на предвидената в закона процесуална преклузия се обезсмисля. Предявяването в отделен иск на незаявените в срока възражения е заобикаляне на последиците от процесуалната преклузия, поради което не съставлява основание по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК за спиране на производството, в което страната е пропуснала да ги направи. В този смисъл и постановките на Тълкувателно решение № 5 от 04.11.2012 г. ОСГТК ВКС.
В първоинстанционното производство по делото, ответникът не е направил своевременно възражение за нищожност на процесния договор за заем, поради което предявеният по-късно иск за нищожност не съставлява основание за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че твърдените от ответника (ищец по образуваното по късно гр.д. № 2324/2018 г. на Пловдивски окръжен съд), основания за нищожност на договора за заем, а именно обстоятелствата, че подписаната от него разписка не материализира заемно правоотношение, а сумите по нея не са получени, са въведени като възражения и с отговора на исковата молба по гр.д. № 2973/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, поради което са част от предмета на спорното право, по което дължи произнасяне по същество.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в. гр. д. № 383/2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.10.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по в. гр. д. № 383/2018 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 2324/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в. гр. д. № 383/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: