2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. София, 01.02. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 44 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата Н. А. С. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2012 г. по въззивно гр. дело № 952/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд (ПзОС). С него е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по същото възивно гр. дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 1190/2012 г. на Пещерския районен съд (ПщРС). За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че спорът по последното дело, образувано по предявен от ответника по настоящото дело А. Д. срещу останалите страни по него, иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за продажба на процесния недвижим имот, извършен с нотариален акт № 9/2009 г., е преюдициален по отношение на настоящото дело, което е образувано по предявен от жалбоподателката иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, продаден със същия договор за продажба от А. Д. на наследодателя на останалите ответници по делото.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че въззивният съд необосновано не отчел факта, че производството по делото вече е било спирано до изясняване на въпроса дали жалбоподателката-ищца е съсобственик на процесния имот, като се поддържа, че след като този въпрос, счетен за преюдициален, вече е „изчистен”, не може производството отново да се спира с „довод” на ответника А. Д. за нищожност на процесната продажба, който жалбоподателката намира за преклудиран, тъй като не е бил наведен с отговора на исковата молба по настоящото дело. Изтъква се и че в съдебното удостоверение за другото образувано дело не е посочено на какъв „процесуален стадий” се намира то, което също се сочи от жалбоподателката като пречка за спирането на възивното производство по настоящото дело. Сочи се и че с подаването на иска за нищожност ответникът А. Д. злоупотребява с процесуални права и прави опит за шиканиране на процеса по настоящото дело.
Ответниците А. А. Д., М. А. К., Л. В. К. и Л. А. К., в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Спряното въззивно гр. дело е висящо по предявен от жалбоподателката конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на 1/2 идеална част от процесния имот, който с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 9/16.04.2009 г., е продаден от ответника А. А. Д. на ответника А. Л. К., който е починал в течение на производството и е бил заместен по делото от наследниците си – ответниците М. А. К., Л. В. К. и Л. А. К..
Спирането е постановено по искане на ответника А. Д., който е представил пред въззивния съд съдебно удостоверение с изх. № 2210/20.11.2012 г., издадено от ПщРС. От него се установява, че в ПщРС е постъпила искова молба, подадена от ответника А. Д. срещу жалбоподателката-ищца Н. С. и останалите ответници М., Л. и Л. К., по която е образувано гр. дело № 1190/2012 г. по описа на ПщРС – по иск с правно основание чл. 26,ал. 2 от ЗЗД за обявяване нищожност на договора за продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт № 9/16.04.2009 г.
От горното следва, че въззивният съд правилно е приел, че е налице основанието за спиране на въззивното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно – че спорът по гр. дело № 1190/2012 г. на ПщРС е преюдициален по отношение спора по настоящото дело. Това е така, защото предявеният от жалбоподателката-ищца конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на ? идеална част от процесния имот, продаден с процесния договор, може да бъде уважен, само ако договорът за продажба е валиден и е породил правни последици, но не и когато е нищожен и от него не е възникнало продажбено правоотношение, по което жалбоподателката-ищца да замести купувача, респ. неговите наследници и процесуални правоприемници по делото, чрез исканото изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС. С оглед на това, решението по предявения по другото дело иск за нищожност на процесния договор за продажба ще е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Неоснователни са доводите за обратното, наведени с частната жалба. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за да се постанови спирането на производството по делото, преюдициалният спор следва да е висящ („да се разглежда”) пред същия или друг съд, т.е. производството по него следва да не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като е без значение на какъв етап от развитието си („процесуален стадий”) се намира то. Без никакво значение е и изтъкваното от жалбоподателката обстоятелство, че производството по настоящото дело вече е било спирано поради наличието на друг преюдициален спор – по предявен от жалбоподателката срещу ответниците иск по чл. 108 от ЗС за реивандикацията на ? идеална част от процесния имот, който е уважен с влязло в сила съдебно решение, след което производството по настоящото дело е било възобновено. Без значение за връзката на преюдициалност между висящото гр. дело № 1190/2012 г. на ПщРС и настоящото дело е и обстоятелството, че по последното ответникът А. Д. (ищецът по другото дело) не е направил възражение за нищожност на процесния договор за продажба в срока за отговор на исковата молба. Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че с упражняването правото си да предяви иска за нищожност, този ответник злоупотребявал с процесуални права.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2012 г. по въззивно гр. дело № 952/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по същото възивно гр. дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 1190/2012 г. на Пещерския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.