О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
гр.София, 12.05.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1615/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 68 от 06.01.2014 год. на С. А. Г. от [населено място], чрез адв.И. Н.Ц., срещу въззивното решение № 559 от 03.12.2013 год. по в.гр.дело № 834/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 500 от 20.06.2013 год. по гр.дело № 5230/2012 год. на Пазарджишкия районен съд в частта му, с която на основание чл.299, ал.1 ГПК е оставен без разглеждане като недопустим предявения от касатора срещу Р. С. Т. и Г. Л. Т. иск по чл.109 ЗС да премахнат бордюрите, поставени на пътя към гаража в съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор 55155.504.640, с адрес: [населено място], [улица], целият с площ 277 кв.м., в частта, определена за общо ползване, като е прекратено производството по делото по този иск.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС-решение № 121 от 21.06.2013 год. по гр.дело № 862/2012 год., ІІ г.о. по въпроса: необходимо ли е страната да доказва факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която фактът е неизгоден, че се е осъществил и б/противоречие с решение № 8 от 20.02.2013 год. по гр.дело № 470/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. по въпроса: следвало ли е съдът да обсъди всички доказателства, за да направи своите изводи.
Ответниците Р. С. Т. и Г. Л. Т. са на становище, че решението на въззивния съд по иска по чл.109 ЗС не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба с вх.№ 17483 от 13.12.2012 год. са предявени:а/иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат бордюрите, поставени в частта от съсобствения поземлен имот определена за общо ползване, на пътя към гаража на ищеца; б/иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за обезщетение за ползвана от ответниците тераса, собственост на ищеца, за периода 08.12.2011 год. – 08.12.2012 год. в размер на 58,80 лева, както и за присъждане на обезщетение за бъдещото й ползване в размер на 4,90 лева месечно.
С исковата молба е било представено и удостоверение на [община] с изх.№ 007188/30.08.2012 год., съгласно което данъчната оценка на незастроената част от бившия имот № 5821 в кв.436 по З. от 1983 год., която е с площ 141.25 кв.м., възлиза на 2 638,50 лева, а данъчната оценка на гаража в същия имот /сега ПИ 55155.504.640/ с Р. от 15 кв.м. е равна на 1 882,90 лева. Именно сумата 1 882,90 лева е била посочена в исковата молба за цена на иска по чл.109 ЗС/за цена на иска по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД ищецът е посочил сумата 230,30 лева/. С исковата молба е представена и вносна бележка от 29.11.2012 год. за заплатена държавна такса за завеждане на делото в общ размер на 100 лева. Направеното с отговора на исковата молба от ответниците възражение, касаещо цената на иска по чл.109 ЗС, не е било разгледано от първоинстанционния съд. Следователно, съдът е възприел посочената от ищеца цена на иска по чл.109 ЗС, определена съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК върху данъчната оценка на гаража, намиращо се в съсобствения имот. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му. В случая този въпрос е бил окончателно разрешен още преди първото по делото заседание и не е преразглеждан по-късно, извън срока по чл.70, ал.1, изр.второ ГПК.
Върховният касационен съд, състави на гражданската колегия, многократно се е произнасял в смисъл, че негаторният иск по чл.109 ЗС е оценяем и неговата цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му по иска по чл.109 ЗС е подадена на 06.01.2014 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., което е в сила от същата дата/. Редакцията на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. След като към датата на предявяване на иска по чл.109 ЗС цената му е възлизала на 1 882,90 лева, касационното обжалване е недопустимо, независимо че погрешно е било указано, че в тази част решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба.
В обобщение, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати като недопустимо образуваното въз основа на нея касационно производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 68 от 06.01.2014 год. на С. А. Г. от [населено място] срещу решение № 559 от 03.12.2013 год. по в.гр.дело № 834/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1615/2014 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: