О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 90
гр. София, 17.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 6171 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2157 от 05.06.2013 г. по гр. дело № 301/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответницата А. С. К. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Окръжен съд – Благоевград е обезсилил решение по гр. дело № 809/2011 г. на Районен съд – Сандански в частта, с която съдът се е произнесъл по иск, предявен от А. С. К. против настоящия жалбоподател, за заплащане на трудово възнаграждение за непредявен период от 01.06.2008 г. до 12.06.2008 г., потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за неизплатени трудови възнаграждения за процесния период до размер на сумата 6644.24 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е уважен иск за мораторна лихва за сумата 931.54 лв., а също така и в частта относно държавната такса до размер на сумата 303.03 лв. и е присъдил в полза на ищцата разноски в размер на сумата 810 лв. Решението в посочената част е предмет на настоящата касационна жалба. Въззивният съд е обосновал този изход на делото със следните мотиви: ищцата е работила при ответника, като „букмейкър”; ответникът е начислявал трудово възнаграждение, което не е изплатено; за исковия период от 13.06.2008 г. до м.май 2011 г. ответникът е начислявал трудово възнаграждение на ищцата по ведомост, което не е изплатено, тъй като ведомостите за заплати не са подписани от нея; от заключението на вещото лице, неоспорено от ответника по исковете е установен размера на дължимите трудови възнаграждения; ответникът по претенциите, на когото е възложена доказателствената тежест за установяване погасяването на задълженията не е представил надлежни доказателства, че е изплатил на К. полагащите й се трудови възнаграждения; разминаването между сумите по трудовия договор и начислените във ведомостите трудови възнаграждения въззивният съд е обосновал с възможността за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение от работодателя и недоказване от страна на последния на причините за тези несъответствия; приетите по указание на ВКС при първото касационно разглеждане копия от тетрадки, въззивният съд е преценил, като неустановяващи извършени от ответника по претенциите плащания на трудово възнаграждение на ищцата.
Касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като в диспозитива е отразено, че е осъден да заплати сума за периода м. юни 2008 г. – м.май 2011 г., а производството е прекратено по иска за трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2007 г. до 12.06.2008 г. С оглед на разясненията в т.1 на ТР на ОСГКТК № 1/2009 г. за служебна проверка на вероятната допустимост на съдебния акт ВКС следва да се произнесе по така поставения въпрос. К. съд намира, че жалбоподателят не е заявил обоснован довод за вероятната недопустимост на решението, тъй като за периода, за който производството е било прекратено пред първостепенния съд поради частичен отказ от иска /определение от 26.09.2011 г./, т.е. за периода от 01.06.2008 г. до 12.06.2008 г. решението на районния съд е обезсилено и въззивният съд се е произнесъл само по претенциите, за които производството е висящо. Правно несъстоятелен е и довода, че тъй като сумата е присъдена глобално – 6644.24 лв., тя била присъдена за месец юни 2008 г. Въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която са изложени твърдения за размерите на вземанията по трудови възнаграждения за всеки месец от процесния период, като в експертизата са определени размерите на възнагражденията и общия размер на дължимата сума. При тези обстоятелства следва да се приеме, че липсват данни за вероятна недопустимост на решението на окръжния съд с оглед твърденията на касатора за разглеждане на непредявен иск и за нередовност на исковата молба.
В приложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, които дословно / включително текстуално / възпроизвеждат въпросите, изложени при първото касационно разглеждане на делото, а именно за допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ. По тези въпроси е допуснато касационно обжалване при първото разглеждане на делото от ВКС и са дадени отговори на същите въпроси с решението на състав на касационния съд по гр. дело № 558/2012 г. Това решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и с произнасянето на ВКС по поставените въпроси са дадени отговори по тълкуването и прилагането на закона, поради което повторното им разглеждане в настоящето производство е недопустимо, тъй като е преклудирана възможността за това. Ето защо с въведените въпроси не са релевирани основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В останалата част от приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са изложени оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Оплакванията на страната по съществото на спора са ирелевантни за производството по допускане на касационен контрол, тъй като те се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Поради това разглеждането им в производството по чл.288 ГПК е недопустимо. Касаторът е задължен да обоснове общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК /арг. ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда тези основания от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК самостоятелно води до недопускане на касационно обжалване на съдебния акт, но в случая трябва да се посочи, че жалбоподателят не е развил и допълнителни основания по цитираната разпоредба.
Необосноваването на основания по чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на решението. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2157 от 05.06.2013 г. по гр. дело № 301/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. С. К. разноските, направени за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: