3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
Гр.София,02.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 25 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Т. К.,[населено място] срещу определение № 1249/05.10.2010г., постановено по ч.т.д.№ 862/10г., с което Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение частната му жалба против определение № 509/18.06.10г. по т.д.№ 195/09г. на Кърджалийския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и спазен срокът по чл.275 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците от 05.06.2009г., като ищецът твърди, че е бил изключен с предишно решение на ОС от 30.10.2008г., което е предмет на иск за отмяна поради незаконосъобразност съгласно чл.74 ТЗ.
Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че ищецът не е легитимиран да предяви иска, тъй като към датата на провеждане на заседанието на ОС не е имал качеството на съдружник в дружеството, независимо, че в хода на производството по делото е отменено решението за изключването му. Изложени са съображения, че решенията на ОС произвеждат незабавно действие, а искът по чл.74 ТЗ е предоставен на лицата, които са били съдружници към момента на приемането им.
Частният жалбоподател поставя въпросите: “Какво е действието на съдебното решение за отмяна на решения на Общото събрание спрямо дружеството и съдружниците?”, “Дали съдружниците са трети лица по смисъла на чл.9, ал.2 и чл.10 ЗТР и дали влязлото в сила съдебно решение за изключване на съдружник спрямо тях действа занапред?” и “Има ли основание да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.231, ал.2 ТЗ спрямо действията на решенията за изключване на съдружник?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси са обединени от застъпеното от частния жалбоподател разбиране, че влязлото в сила съдебно решение за отмяна на решението на ОС за изключване на съдружник, както и вписването на изключването и впоследствие заличаването на това вписване, имат действие за в бъдеще, но само по отношение на третите лица, докато спрямо дружеството и съдружниците решението за изключване и вписването му не пораждат действие, респ. ищецът е имал качество на съдружник към момента на провеждане на заседанието на ОС, чиито решения се атакуват.
Въпросът за действието на решенията на ОС на съдружниците в случаите по чл.140, ал.4 ТЗ, т.е. за тълкуването на понятието “имат действие от вписването в търговския регистър”, е предмет на обсъждане в Решение № 690/03.12.2008г. по т.д.№ 349/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК и следователно задължително за съдилищата съгласно т.2 на ТР № 2/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В това решение е прието, че решенията на ОС в хипотезите по чл.140, ал.4 ТЗ /включваща и изключването на съдружник/ имат ограничено действие по отношение на дружеството и съдружниците до вписването им в търговския регистър, след който момент се проявява конститутивният ефект на вписването.
Въпросът за действието на заличаването на вписано обстоятелство, след успешно провеждане на иск по чл.74 ТЗ, е разрешен в т.ІІІ на ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Заличаването в този случай няма обратно действие, включително за съдружника, предявил иска за отмяна, и за дружеството и останалите съдружници.
Въпросът за активната легитимация на ищеца по иска по чл.74 ТЗ в хипотеза, при която съдружникът е имал това качество към момента на приемане на решението на ОС, но впоследствие го е загубил, е разрешен в Решение № 128/19.11.2009г. по т.д.№ 269/2009г. на ВКС, ТК, І отд. В това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че качеството съдружник за ищеца по иска по чл.74 ТЗ следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на ОС, взело оспорваните решения.
По тези съображения, настоящият състав приема, че практиката на ВКС е дала отговор на поставените въпроси от частния жалбоподател, като обжалваното определение на въззивния съд съответства на тази практика, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1249/05.10.2010г., постановено по ч.т.д.№ 862/10г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.