4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 24.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №917/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Й. и М. Л. А. срещу решение № 61 от 14.04.2011г по гр.дело № 2/2011г. на Видински окръжен съд , с което е потвърдено решение от 05.11.2010г по грд. № 174/2010г на Белоградчишки районен съд , като по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено вземане срещу касаторите по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ ,въз основа на акт за начет . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,съображения в подкрепа на основанието са изведени от т.10 на ТР №1/2001г на ОСГК по отношение на служебните задължения на съда по назначаване на вещо лице и определяне на задачата му ,което задължение Видински окръжен съд не е спазил във връзка с правилността на акт за начет.Поставя се въпрос за доказателствената тежест в производството по чл. 422 от ГПК и чл. 207 ал.1 т.2 от КТ и докъде се простира тя ,прилага се решение №982/2008 по гр.д.№1329/2006 Іг.о на ВКС ,реш.№176/1957г д.№107/57г ВС в подкрепа на защитната теза и довода за противоречие. Същите процесуалноправни въпроси, свързани с оплакванията ,че не е назначено вещо лице,че са нарушени процесуални правила , свързани със служебни преценки и защитата на ответниците,че не е спряно производството при твърдение за водено разследване, се сочат като относими към основанията по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответникът по жалбата „ПК „Братство ” [населено място] оспорва допустимостта до касационно разглеждане в писмен отговор ,В случая е било решаващо процесуалното бездействие на ответниците и е налице забраната по чл. 266 ал.1 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са формулирани въпроси на процесуалното право , които нямат отношение към решаващо приложените в настоящия случай процесуални правила поради това , че вземането по настоящето дело , предмет на установяване по чл. 422 от ГПК ,е при основанието на чл. 207 ал.1 т.2 от КТ и произтича от липси, установени с акт за начет по чл. 417 т.8 от ГПК. Общите и принципни указания в цитираното на ТР №1/2001г на ОСГК по отношение на служебните задължения на съда за назначаване на вещо лице и определяне на задачата му , не могат да обосноват противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , когато в спора по делото важи специалното правило за доказателствената сила на констатациите по акта за начет, т.е че същите са верни до установяване на противното . Със сила на констатация по акта (чл.22 ал.6 от ЗДФИ ) се обема факта , че е налице липса на стоково-материална или парична ценност, по който въпрос вече е налице и постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение №380/2009г по гр.д№758/2009г ІІІ г.о на ВКС . Поставените в изложението на касаторите въпроси чия е доказателствената тежест и кои са пределите на обвързващата сила на акта , съответно отнася ли се тя до съда , също са намерили разрешение в задължителната практика по чл. 290 от ГПК в реш. № 699/2010г по гр.д№86/2010г ІV г.о, решение №380/2009г по гр.д№758/2009г ІІІ г.о и решение № 123/2011г по гр.д.№890/2010г ІІІ г.о . Презумира се ,че щетата е причинена от отчетника , в чиято тежест е да установи обратното и в този смисъл също е налице практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК , изразена в решение № 123/2011г по гр.д.№890/2010г ІІІ г.о.. Обжалваното разрешение на Видински окръжен съд не е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за доказателствената сила на акта за начет и че същата се изразява в обвързване на съда да приеме констатациите за верни ,когато оспорване не е заявено или не е успешно проведено ,както и по въпроса за доказателствената тежест при опровергаване на констатациите ,която тежест отчетникът носи в процеса . Освен това решаващо по делото значение е имало процесуалното бездействие на ответниците , сега касатори, оспорили акта в отговора на исковата молба голословно, без конкретни обстоятелствени твърдения и без да са ангажирали доказателства при дадени им от съда указания и възможности в първа инстанция. Доказването, което ответниците не са провели в случая, следва да е насрещно , пълно и няма противоречие в практиката по въпроса, че то се подчинява на принципните доказателствените правила и процесуалната уредба на доказателствените средства. При това положение доводът в касационната жалба за нередовност на акта поради липса на определени доказателствени приложения, намерил израз в изложението като предпоставка за въпросите , не създава привързаност към решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока. Правилата, свързани с преклудиране на доказателствените възможности при несвоемременно поискани доказателствени средства за проверка на констатациите по акта за начет в първа инстанция , за назначаване на вещо лице включително и по отношение на отчетници , на които правилно и съответно в доклада е била указана доказателствената тежест , важат и в производството чл. 422 ГПК ,по който въпрос също не е налице противоречива практика ,нито основание по тълкувателен път да се извежда точното съдържание на правилото ,намерило решаващо за изхода на делото приложение в конкретния случай.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 61 от 14.04.2011г по гр.дело № 2/2011г. на Видински окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .