О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
С., 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 520/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х. против решение № 385 от 02.12.2009 г. по гр.д. № 486/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 32 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 769/2008 г. на С. районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу М. на правосъдието искове за установяване, че изземването на телескопичната антена на телевизора му на 01.12.2006 г. от килията му в С. затвор е нарушение, съставляващо дискриминация, за осъждане на ответника за преустановяване на нарушението и възстановяване на положението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и да му заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от нарушението за периода 19.02- 28.02.2007 г. в размер на 1113 лв.
Ответникът М. на правосъдието изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в писмен отговор и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес- чл.280 ал. 2 ГПК/ред. преди изм.ДВ бр.100/2010 г./ във вр.§ 25 ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/2010 г./.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по разпоредбите на чл. 71 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр. липсва съдебна практика, касае се за материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в изложението към касационната жалба не е формулиран никакъв конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, който следва да бъде обсъден във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника, защитаван от юрисконсулт, разноски за настоящото производство- адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 385 от 02.12.2009 г. по гр.д. № 486/2009 г. на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. Х. да заплати на М. на правосъдието разноски в размер на 50 /петдесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: