4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр.София, 28.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1018 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. И. срещу решение № 97 от 3.5.2012 г., постановено по в. гр. д. № 13 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 340 от 8.11.2011 г., постановено по гр.д. № 800 по описа за 2011 г. на Петричкия районен съд за установяване на основание чл.422 от ГПК, че Н. И. И. и Я. Г. И. са длъжни да предадат на В. И. И., И. С. И. и А. С. И. една втора идеална част от дворното място от западната страна, оцветено в жълто на скица № 1, в УПИ ХІІ-114 в кв.3 по плана на [населено място], ведно със сградите, построени в имота и представляващи лятна кухня и прилежаща към нея стая.
Касаторът Н. И. твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, както и неправилно поради нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК-произнасяне в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Въпросите, по които касаторът желае да бъде допуснато касационното обжалване са следните:
1.Съдът неправилно е определил правната квалификация на спора, като е приел, че този спор е облигационен, а не вещен, което е в противоречие с решение № 928 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1507/2008 г.
2.Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, което противоречи на задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК. Договорът за разпределение на ползването е разгледан без скицата, която е неразделна част от него, не са обсъдени всички гласни и писмени доказателства.
3. Съдът е изложил мотиви в противоречие на практиката на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона. Счита, че в конкретния случай е налице неизпълнение от страна на ищците, което го освобождава от отговорност. Смята, че неправилно съдът посредством тълкуване на договора му е възложил нови задължения, които не се съдържат в него. Твърди, че съдът незаконосъобразно го е задължил да изгради нов самостоятелен вход към първия етаж.
Наследниците на починалата в хода на делото ответница Я. И.-Г.
И. и В. К. считат, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. И., И. И. и А. И. не вземат становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Страните в качеството им на съсобственици на УПИ Х-114 в кв. по плана на [населено място] са сключили на 2.7.2010 г. договор за разпределение на ползването на имота, като са се задължили до 31.12.2010 г. да изпълнят този договор. Въз основа на договора ищците са поискали по гр. д. № 329 по описа за 2011 г. на Петричкия районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК срещу Н. и Я. И.. Длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищците са завели иск по чл.422 от ГПК за установяване на правото си да искат предаване на разпределената им част от имота. Този иск е бил уважен с решение на Петричкия районен съд, което е било потвърдено с обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд. Противно на твърдението на касатора скицата, представляваща неразделна част от договора за разпределение на ползването, е била представена още в заповедното производство. Следователно предметът на спора е бил изяснен още в това производство, исковата молба е била редовна, поради което обжалваното решение не е недопустимо на това основание.
Определената от съда правна квалификация, дори да се възприеме твърдението на касатора, че е неправилна, също не би могла в случая да доведе до недопустимост на обжалваното решение. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, какъвто е и настоящият случай, решението не е недопустимо. В този смисъл е задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо отговорът на първия поставен от касатора въпрос относно това дали искът е вещен или облигационен е без значение за изхода на спора, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
Вторият въпрос на касатора касае обсъждането от въззивния съд на събраните по делото доказателства, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Под общо формулирания трети въпрос относно свободата на договарянето касаторът всъщност поставя за разглеждане три свои възражения. Първото е възражение по чл.90 от ЗЗД за оправдан отказ от изпълнение, когато кредиторът има насрещно задължение, произтичащо от същото правоотношение, което не е изпълнил. Второто е за недопустимост съдът да променя предназначението на обща част и да възлага на страната задължение за изграждане на нов вход, а третото- за недопустимо разширително тълкуване на договора, при което съдът вменява на страната задължение, което не е изрично формулирано в текста, отново свързано с необходимостта от изграждане на нов вход. В писмения отговор на исковата молба обаче ответниците са повдигнали само едно възражение срещу основателността на предявения иск, като са посочили, че на 15.01.2011 г. са изпълнили задълженията си по договора. Те не са се позовали на необходимостта да се изгражда нов вход, или на неизпълнение от страна на ищците, което им дава право също да не изпълнят договора. Следователно тези им възражения са преклудирани на основание чл.133 от ГПК, вече не могат да бъдат разглеждани и да послужат като основания за отхвърляне на предявения иск. Ето защо отговорите на формулираните от касатора в т.3 въпроси не биха променили изхода на делото.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 97 от 3.5.2012 г., постановено по в. гр. д. № 13 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: