5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
С..17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 744/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя С. П., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 183 от 13.04.2010 г. по гр.д. № 3330/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 23.10.2009 г. по гр.д.№ 128/2009 г. за заплащане/връщане/ в масата на несъстоятелността на „П.” ЕАН/н/,[населено място], сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, от 11.08.2008 г. и в частта за присъдените разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава достъпа до касационно обжалване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: прекъсва ли теченето на давностния срок за връщане на даденото без основание предявяването на установителен иск за прогласяване нищожност на сделката, на основание чл.646, ал.1 и ал.2 ТЗ и доколко въззивният съд може да откаже да се произнесе по същество по възражения на ответника за неоснователност на иска по чл.55 ЗЗД поради липса на нищожно плащане, след като отказът е основан на неправилна констатация за наличие на влязло в сила решение, с което по реда на чл.646 ТЗ е прогласена нищожността на сделката. Твърди се, че по въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност в първата хипотеза по чл.55, ал.1 ЗЗД – дадено без основание, възприетото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна съдебна практика – Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС. От друга страна се поддържа, че липсва константна съдебна практика по въпроса дали предявяването на установителен иск по чл.646 ТЗ спира и прекъсва давността относно вземането, предмет на осъдителния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, което обуславя приложното поле на касационното обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението са въведени и доводи за недопустимост на решението, поради лишаване на дружеството от правото му на собственост, гарантирано от чл.17 от Конституцията на Р. Б. и чл.1 от Първия протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Ответникът по касация – [фирма]/н/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
За да потвърди решението на първостепенния съд, решаващият състав на Апелативен съд – С. е приел, че след като е налице влязло в сила решение, с което успешно е проведен иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, извършеното на ответника плащане на сумата в размер на 20 000 лв. след определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност, се явява платена на отпаднало основание и подлежи на връщане в масата на несъстоятелността на дружеството-ищец, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. Като неоснователно е преценено възражението на ответника/сега касатор/за погасяване по давност на вземането, по съображения, че предвиденият в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок е започнал да тече от отпадане на основанието за плащането, а това е влизането в сила на решението по чл.646 ТЗ за обявяване за нищожно извършеното плащане. Спрямо този момент – 03.10.2005 г., e направен извод, че към предявяване на исковата молба по настоящото дело – 11.08.2008 г. давностният срок не е изтекъл.
Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото поради липса на основната предпоставка на приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният основен материалноправен въпрос, свързан с приложение на института на погасителната давност за връщане на дадено без основание след като е констатирана призната от закона нищожност на сделката по реда на чл.646 ТЗ, не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Дадената от Апелативен съд – С. правна квалификация на спорното материално право е чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – получено при отпаднало основание и именно спрямо тази хипотеза на неоснователно обогатяване е разгледано и преценено като неоснователно правопогасяващото възражение на ответното дружество- касатор. От друга страна, дори и да се счете за доказана общата предпоставка за достъп до касация, то не са налице алтернативно поддържаните предпоставки. Практиката на Търговска колегия на ВКС е непротиворечива относно правните последици при уважен установителен иск по чл.646 ал.1 т.2 ТЗ. Юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е именно влязлото в сила решение по обуславящия иск по чл.646 ТЗ. Едва след успешното провеждане на установителния иск, за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за връщане на даденото, по признатото за нищожно изпълнение на парично задължение, в масата на несъстоятелността. В посочения смисъл са постановените по новия съдопроизводствен ред решения № 136 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 242/2010 г., І т.о., Решение № 248 от 17.01.2011 г. по т.д.№ 224/2010 г. и др., които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Даденото от въззивния съд разрешение относно началото на давността по чл.114, ал.1, вр. с чл.110 ЗЗД, а именно влизане в сила на решението по иска по чл.646, ал.2 т.1 ТЗ, е в съответствие с цитираната съдебна практика.
Твърденията на касатора за отказ на въззивния съд да се произнесе по част от възраженията на [фирма] за недължимост на процесната сума, са основани на доводи за липса на нищожно плащане и висящност на делото по чл.646 ТЗ. В случая липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да прецени фактическия и доказателствен материал и надлежно релевираните в процеса доводи на страните и, че е допуснато отклонение от задължителна съдебна практика/ ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. От друга страна, тези доводи са свързани с пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, а контролът за правилност на фактическите и правни изводи на съда може да се осъществи в самото касационно производство, но не и в производството по неговото допускане. Както е посочено и в т.1 от ТР № 1/2010 на ОСГТК на ВКС основанията за достъп до касация не се припокриват и не се отъждествяват с въведените с жалбата касационни доводи за неправилност на решението и затова не би могло приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК да се мотивира с твърдяната от дружеството касатор неправилност на обжалваното въззивно решение. Необосноваността на тези доводи, с което е мотивирано искането за допускане до касация, следва и от извършената справка в деловодната програма на ВКС, съгласно която т.д.№ 67/2010 г., ІІ т.о. е приключило с постановяване на определение № 574/30.08.2010 г. ВКС не е допуснал до касация на решението на САС по т.д.№ 2033/2003 г. в обжалваната част – по иска по чл.45 ЗЗД срещу ликвидатора на [фирма]/н/ – М. М., а насрещните касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу посоченото решение в обжалваната част, с която е обезсилено решението на М. окръжен съд по гр.д.№ 153/2001 г. по отношение на ответника М. за прогласяване нищожността на извършени от него плащания от името на дружеството, са оставени без разглеждане.
В настоящото производство не следва да се преценява практиката, на която се позовава касатора във връзка с частично заявен иск, тъй като тя е неотносима към спора. Останалите доводи, макар и поддържани и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а не само в жалбата, касаят твърдяната от дружеството –касатор неправилност на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 183 от 13.04.2010 г. по гр.д. № 3330/2009 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: