2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 879 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Б. Ц., [населено място] срещу определение № 117/26.04.2011г., постановено по ч.т.д.№ 77/2011г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 24/11.01.2011г. по т.д.№ 597/10г. на Бургаския окръжен съд в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на “Адончия шипинг лимитед”, Република С. и [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, изложил е съображения относно допустимостта на исковете, като счита, че не следва да излага основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът за обявяване на недействителност на учредяването на [фирма] е недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.70, ал.2 ТЗ, а по отношение на “Адончия шипинг лимитед”, Република С. – на основание чл.29, ал.2 ЗТР.
Според частния жалбоподател – молба от 06.06.2011г., след дадени указания за посочване на основания по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС следи служебно за допустимостта на обжалвания акт, като въззивното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на спора.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по допустимостта на предявения иск съгласно чл.130 ГПК, поради което обжалваното определение е допустимо. Частният жалбоподател смесва допустимостта на въззивното определение с допустимостта на иска. При обжалване на прекратително определение, частният жалбоподател следва да изложи основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК, които не съвпадат с основанията за недопустимост на въззивния акт за оставяне без уважение на частни жалба срещу преграждащи първоинстанционни определения.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 117/26.04.2011г., постановено по ч.т.д.№ 77/2011г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Х. Б. Ц., [населено място] против определение № 24/11.01.2011г. по т.д.№ 597/10г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.