Определение на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
София, 09.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 327 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. В. К. срещу тази част от Решение № Т-509 от 18.11.2010 год. по т.д.№ 153/2010 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е отменил Решение № 52 от 22.12.2009 год. по т.д.№ 52/2009 год. на Врачанския окръжен съд и е приел за основателен, предявеният от [фирма] – в несъстоятелност срещу Г. К. иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за недължимост на вземания в общ размер 2421990.12 лв. В частта с която съставът на САС е потвърдил решението на ВрОС – отхвърлен иск по чл.694 ал.1 ТЗ за сумата 2766.67 лв., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на всички основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изброени са 7 материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1./ Относно редовността на връчване на съдебно съобщение при отказ; 2./ Следва ли ищецът по иск по чл.694 ТЗ да представи доказателства относно активната си легитимация; 3./ Относно обема на представителната власт на управителя на търговското дружество; 4./ Следва ли въззивният съд да разглежда доводи за съществуване/несъществуване на вземане, наведени за пръв път във въззивната жалба; 5./ Начина на определяне на стойността на дяловата вноска; 6./ Допустимостта на доказателства, събрани н идентичен по своя предмет предходен спор; 7./ Прилагането на чл.146 ГПК – необходимостта съдът да укаже на страните за кои факти и обстоятелства, значими за изхода на правния спор не сочат доказателства и да приложи служебното начало.
По първия въпрос, позоваването е на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Позоваването по втория въпрос е на недопустимост на въззивното решение; по шестия въпрос – на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а по останалите въпроси – на чл.280 ал.1 т.2 ГПК противоречиво произнасяне от съдилищата по сходни казуси. Приложени са Определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.2 и ал.3 ГПК, постановени по заповедно производство, въззивни решения за които няма данни да са влезли в сила, вкл. и по спорове, страна по които е [фирма].
Ответникът по касация [фирма] (н) изразява становище по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулираните от касатора въпроси е следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по отношение на първия от посочените въпроси, доколкото липсва позоваване на задължителна практика на ВС на РБ или ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът няма качеството на значим правен въпрос, а по-скоро съдържа в себе си твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.281 т.3 ГПК. Вторият въпрос е по-скоро риторичен, а и също няма качеството на обуславящ изхода на спора, доколкото в случая ищец е несъстоятелният длъжник. Въпросът за обема на представителната власт на управителя на търговското дружество, който е посочен като трети в изложението, няма качеството на обуславящ, доколкото САС не се е позовал на липсата на представителна власт по отношение действията на К., а на хипотезата на чл.38 ал.1 ЗЗД – договаряне съм със себе си. Практиката по чл.266 ГПК е обилна, но тя обхваща фактите и обстоятелствата по отношение на които законът въвежда ограничение. Няма каквото и да било противоречие относно това, че доводите на страните не се обхващат от тази забрана, поради което по отношение на поставения от касатора четвърти въпрос, основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице. По петият поставен от касатора въпрос ще следва да се отбележи, че понятията „стойност на дялова вноска” и „стойност на дружествен дял” не са идентични, като по първото не съществува какъвто и да е противоречие доктрината и съдебната практика, а по отношение на второто (чл.127 ТЗ) е налице задължителна практика на ВКС – постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Търговска колегия. Поради това, основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице и по отношение на този въпрос. Шестият от поставените въпроси няма характеристиката нито на обуславящ, нито на значим правен въпрос по който да се е произнесъл съставът на САС. Както и по първия от поставените въпроси, твърдението по-скоро е за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.281 т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по прилагането на чл.146 ГПК, доколкото до настоящия момент Състави на Гражданска и Търговска колегия на ВКС са постановили решения, уеднаквяващи по реда на чл.290 ГПК съдебната практика по прилагането му. Ще следва да се отбележи и това, че прилагането на чл.146 ал.2 ГПК се свързва с първоинстанционното производство (с решението по което искът на [фирма] (н) е бил приет за изцяло неоснователен) и препращане към тази разпоредба в чл.268 ГПК не се съдържа.
Предвид на горното и като счете, че не са налице сочените основания за допускане на факултативния касационен контрол, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № Т-509 от 18.11.2010 год. по т.д.№ 153/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.