О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
Гр.София, 10.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 712 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Ш” – Д. Х. Д. , с. В. поле, обл. Хасковска срещу решение № 288/05.06.2008г., постановено по гр.д. № 315/2008г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 143/30.01.2008г. по т.д. № 27/2007г. на Хасковския окръжен съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на Е. “Т” – Т. П. М. , гр. К. сумата от 24000 лв., представляваща стойността на извършени транспортни услуги и 6000 лв. – мораторна лихва.
Касаторът поддържа, че решение е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че ищецът по иска – ответник на настоящото производство, е извършил транспортни услуги съгласно представените по делото фактури. Сумите по фактурите са записани като задължение в счетоводството на касатора, поради което е присъдена претендираната сума за възнаграждение. Въззивният съд е отхвърлил възражението за недопустимост първоинстанционния акт по съображения, че искът е разгледан и уважен предявеното от ищеца основание.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване съгласно нормата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Поставеният от касатора съществен процесуален въпрос е дали е възможно въззивният съд да продължи производството по делото и да се произнесе по съществото на спора при наличен недостатък на исковата молба – неяснота и липса на конкретизация във фактическите твърдения относно основанието за претендиране на исковата сума. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се свързва с разрешенията по т.4 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.7 на ТР № 2/04г. на ОСГК на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – с цитирани и приложени съдебни актове на ВКС и СГС, а по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – доколкото разпоредбата на чл.129 от ГПК от 2007г. преповтаряла разпоредбата на чл.100 от ГПК /отм./.
Според касатора, не е изпълнено заявеното от него искане ищецът да конкретизира фактите, от които черпи спорното право, с оглед на направеното оспорване на представените фактури за транспортни услуги. Съдилищата свързали превозните билети за извозена дървесина и договора между две други лица с претенцията на ищеца, като по този начин подменили предмета на спора.точняването на твърденията на ищеца и допълнително ангажираните от него доказателства имали за последица постановяването на недопустимо решение.
Видно от исковата молба ищецът е претендирал заплащането на главница в размер на 24000 лв., “произтичаща от неизпълнени договорни задължения за извършени транспортни услуги”, оформени с представените към исковата молба фактури. В изпълнение на указанията на Хасковския окръжен съд, с молба от 04.10.07г. ищецът е посочил: вида на превозваната дървесина, количеството, период на превоза, превозен документ, начин на формиране на цената на услугата и качеството на лицето /ответника по иска/, което е добивало превозната дървесина.
Произнасянето от съда по предявения иск съобразно със заявените от ищеца обстоятелства, на които основава претенцията си, и искането му -петитума, е съществен процесуален въпрос от значение за вида на търсената с иска защита и респ. формиращ предмета на спора, с който е сезиран съдът. Но, съответствието между основанието и петитума на предявения иск по исковата молба и възприетата от съда правна квалификация, свързана с обсъждането на счетените за релевантни факти и обстоятелства, както и с диспозитива на съдебния акт, е въпрос на конкретна преценка.
В случая, касаторът свързва недопустимостта на въззивното решение, от една страна с нередовност на исковата молба, но и с твърдения за произнасяне на непредявено основание. С оглед на констатациите по изложените в исковата молба обстоятелства, въз основа на които ищецът предявява претенцията си срещу ищеца, направеното уточнение на конкретните факти, от които произтича претендираното право, и правната квалификация, определена от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по същество касаторът релевира довод за неправилност на обжалваното решение. Тезата му се свежда до твърдения за необоснованост на решението – неправилна преценка за релевантност на ангажирани от противната страна доказателствени средства и довод, че оспорването на съдържанието на фактурите за транспортни услуги, налага изключването им от доказателствения материал по делото. Основанията на неправилност на въззивния акт не биха могли да аргументират наличието на основанията за касационно обжалване, ако същите се изразяват в необоснованост на решението, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. В този смисъл приложената практика на съдилищата не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросът няма отношение и към тълкуването на разпоредбата на чл.129 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288/05.06.2008г., постановено по гр.д. № 315/2008г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.