О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
Гр.София, 15.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 903 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. Я., гр. К. срещу въззивно решение № 684/16.06.2009г., постановено по гр.д. № 444/2009г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което частично е оставено в сила решение № 80/28.10.2008г. по гр.д. № 2325/2008г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против Г. ф. “З” и ЗПАД “А” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за разликата над присъдената сума от 150000лв. до предявения размер от 200000 лв., както и в отхвърлителната част за сумите за имуществени вреди.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от съда по материалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика. Ответникът Г. ф. “З”, гр. С. не взема становище по жалбата.
Ответникът ЗПАД “А”АД, гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на Г. ф. и на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел вида, степента и характера на уврежданията, претърпените няколко животоспасяващи операции, продължителността във времето на болките и страданията, негативните физически и психически преживявания, пълното обездвижване на пострадалия и лошата медицинска прогноза за развитието на последиците от уврежданията и невъзможността за пълно излекуване.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и по тълкуването на понятието “справедливост” по чл.52 ЗЗД, като ВКС се произнесе следва ли обезщетението да осигури добър жизнен стандарт и да покрие всички нужди поради наложителното постоянно лечение.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя, респ. срещу Г. ф. се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В частта по претенцията за имуществени вреди въпросите относно кредитирането на събраните по делото доказателства и за приетите за доказани факти и обстоятелства касаят правилността на въззивния акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
С молбата, съдържаща изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е заявил и искане на изменение на въззивния акт в частта за разноските, което следва да се разгледа по реда на чл.248 ГПК от Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 684/16.06.2009г., постановено по гр.д. № 444/2009г. от Софийския апелативен съд.
Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.