О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София,14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 2071/2014 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П.П. – процесуален представител на [фирма] – С., против въззивно решение № 8785/17.12.2013 г. по гр.д.№11866/2013 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено протоколно решение от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 40350/2010 г. по описа на Софийски районен съд,с което са уважени предявените от Х. Н. Ц. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно потвърждаване на нищожно решението на първата инстанция, за което съдът следи служебно.
Ответникът по касация Х. Н. Ц., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че оплакванията на въззивника – ответник по исковата молба, за нищожност на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни, тъй като макар и с кратки мотиви е произнесено от първоинстанционен съдия в открито съдебно заседание ,проведено на 26.06.2013 г., веднага след приключване на устните състезания, а устното прочитане на решението от съдията като процесуално действие е обективирано в съдебния протокол, подписан от съдия и секретар. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод, че е спазена задължителната писмена форма за валидност на крайния съдебен акт, съгласно чл.235, ал.4 ГПК. Изложени са изводи, че протоколът също е изготвен при спазени форма и съдържание, съобразно чл.150, ал.ал.1 – 4 ГПК.Приела е, че съдебното произнасяне, като процесуално действие е извършено в присъствието на представители на редовно призованите и правоспособни страни и това е отразено в протокола под диктовката на съдията, след което последният е подписан. Относно решаването на спора по същество е прието, че решаващата воля на съда е достатъчно разбираема, а произнасянето е извършено в пределите на правораздавателната власт на съдилищата и от лице, овластено да издава съдебни актове, като няма данни за предрешаване и произнасяне преди приключване на устните състезания, нито е налице нарушаване тайната на съвещанието. Поради това въззивният съд е направил краен извод за валидност на обжалвания съдебен акт, при липса на други конкретни оплаквания във въззивната жалба .
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се сочи правен въпрос, който да е разгледан от въззивната инстанция и по който да е налице някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Самото обжалвано решение, с което СГС се е произнесъл по валидността на първоинстанционния съдебен акт е валидно, тъй като е изцяло в съответствие с изискванията на чл.235 ГПК, с оглед изложеното във въззивната жалба. Досежно валидността на първоинстанционното решение, макар и то да не е предмет на разглеждане в касационното производство следва да се посочи, че същото също не е нищожно и отговаря на изискванията на чл.235 ГПК. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Понятието за нищожно съдебно решение не е законово уредено, а е изяснено от доктрината и съдебната практика. Нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от мнозинството съдии от състав или ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление.
В конкретния случай изложените от касаторът пороци не са обхващат от изложеното. Постановяването на решението веднага след приключване на устните състезания не представлява изобщо порок на съдебния акт – аргумент от чл.235, ал.ал.4 и 5 ГПК, които изискват писмена форма, мотиви и обявяване на решението с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието. Поради това няма законова пречка писменият израз на решението да бъде съчетан със съдебния протокол и обявяването му да стане непосредствено след приключване на устните състезания.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8785/17.12.2013 г. по гр.д.№11866/2013 г. по описа на Софийския градски съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: