5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София.14.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2152/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. с ЕГН [ЕГН], срещу решение № 79 от 25.03.2016 г. по в.т.д. № 700/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 676 от 28.08.2015 г. по т.д. № 968/2014 г. на Окръжен съд – Варна, постановено на основание чл.710 ТЗ, с което е обявено в несъстоятелност търговско дружество [фирма]; постановено е прекратяване дейността на предприятието; постановена е обща възбрана и запор на имуществото на [фирма]; прекратени са правомощията на органите на длъжника да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
В касационната жалба се поддържат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на атакуваното решение. Касаторът счита, че постановяването на решение по чл.710 ТЗ по отношение на [фирма], без да е налице влязло в сила решение по т.д. № 2033/2014 г. на Окръжен съд – Варна, по което той е претендирал вписването му като съдружник с 50% от капитала на дружеството, го лишава от правото да предложи оздравителен план. Изразява несъгласие с изразеното от въззивния съд становище за липса на предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност до влизане в сила на решението по посоченото дело.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, по които се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. Имат ли действие вписаните несъществуващи обстоятелства срещу жалбоподателя, който е „пострадал” от престъпление, който не е прекратявал членството си в дружеството и който води висящ процес за заличаване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството; 2. Има ли право носителят на материалното право на собственост на дружествени дялове в О. да защити правата си пред съда по несъстоятелността, позовавайки се на правото си да предложи оздравителен план след вписването си по партидата на дружеството.
Освен горното, касаторът поддържа, че Апелативен съд – В. не се е задълбочил в анализа на аргументите на жалбоподателя относно преюдициалността на висящите дела спрямо производството по несъстоятелност и е дал погрешно разрешение по следните въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото: 1. С оглед императивността на нормата на чл.300 ГПК и при наличието на умишлени действия на представляващия във вреда на имуществените интереси на дружеството, целящи умишлено създаване на неплатежоспособност и свръхзадълженост, не следва ли съдът да отчете унищожаемостта на тези действия и гарантирайки обективен процес, да конституира пострадалите от престъплението съдружници като подпомагаща страна в производството и/или да спре производството до приключване на висящите граждански производства относно последиците от престъплението и/или да назначи особен представител на ответното дружество; 2. Като се има предвид, че висящото гражданско дело за отмяна на нищожните продажби на недвижим имот на дружеството цели връщането на имота в патримониума на дружеството, не е ли налице преюдициална връзка между производството за отмяна на нищожните продажби на недвижимия имот на дружеството и производството по несъстоятелност на същото дружество; 3. Като се има предвид, че висящото търговско дело по отменителни искове по чл.647 ТЗ се явява определящо за качеството на кредитор в несъстоятелността на бенефициента по записите на заповед, не е ли налице преюдициална връзка между производството по отменителните искове и производството по несъстоятелност; 4. При наличие на преюдициалност на посочените висящи производства, не са ли налице основанията за спиране на производството по несъстоятелност и 5. При наличие на преюдициалност на посочените висящи производства, не липсва ли едно от основанията за обявяване на длъжника в несъстоятелност, а именно неодобряването на оздравителен план, чието предложение е в тясна зависимост от правните последици от висящия спор относно вписването на съдружниците, пострадали от престъплението, по партидата на дружеството в ТР.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.
Ответникът по касация – [фирма]/н/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.613а, ал.1 ТЗ, при спазване на указания във въззивното решение преклузивен срок.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността, постановено на основание чл.710 ТЗ, съдебният състав на Апелативен съд – В. e съобразил влязлото в сила решение № 228/19.03.2015 г., с което е обявена свръхзадължеността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност; Одобреният, с определение от 30.06.2015 г. на Окръжен съд –Варна, списък на приетите вземания; Обявяване на определението в търговския регистър на 02.07.2015 г. и липса на предложен, от легитимирано по чл.697 ТЗ лице, оздравителен план в рамките на предвидения в чл.698, ал.1 ТЗ едномесечен срок след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ. Изведен е извод, че това обуславя настъпването на визираните в чл.710 ТЗ последици, а именно обявяването на [фирма] в несъстоятелност.
Независимо от отделното произнасяне на въззивния съд по искането на К. за спиране на производството по делото поради висящи преюдициални спорове, оставено без уважение с мотивирано определение № 176 от 15.03.2016 г., решаващият състав е отговорил на поддържаните в тази връзка доводи на въззивника и в мотивите на решението. Прието е за неоснователно твърдението, че при уважаване на иска по т.д. № 2033/2014 г. на Окръжен съд – Варна, К. би бил легитимиран като съдружник и би имал възможност да внесе оздравителен план, предвид действието на решението при успешно проведен иск по чл.29 ЗТР, а именно, че заличаването има действие занапред. В този смисъл е зачетено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Не са възприети и доводите на въззивника /касатор в настоящото производство/ за преюдициалност на висящи, към момента на приключване на въззивното производство, дела по отменителни искове във връзка с издадени записи на заповед и във връзка с договор за продажба на недвижим имот на дружеството-длъжник. Прието е, че решенията по тези дела биха имали значение за масата на несъстоятелността, но не са правно релевантни към възможността да се представи оздравителен план.
Настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първата група въпроси, по които касаторът твърди противоречие с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, не попадат в обхвата на основния селективен критерий, тъй като въззивният съд при формиране на решаващите си изводи за наличие на предпоставките по чл.710 ТЗ, не се е произнесъл по посочените въпроси.
Втората група въпроси, по които се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно разглеждане, са релевантни към отказа на съда да спре производството по делото до приключване на други висящи търговски и граждански дела с правни основания чл.29 ЗТР и чл.108 ЗС, както и към изразеното от въззивния съд становище за липса на преюдициалност на тези спорове спрямо възможността за предлагане на оздравителен план и спрямо предвидените в чл.710 ТЗ последици при не предложен в законовия срок оздравителен план. Правилността на изразеното от съда разбиране за липса на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и съответно преценката за законосъобразност на извършените от съда съдопроизводствени действия при произнасяне по молбата за спиране на производството по несъстоятелност, не могат да се преценяват в рамките на производството по чл.288 ГПК. От друга страна, при обосноваване на искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, касаторът се е позовал на твърдения за неправилност на атакуваното решение. В тази насока следва да се съобрази задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е акцентирано върху различието между основанията за достъп до касация и общите основания по чл.281, т.3 ГПК, както и върху недопустимостта ВКС да разглежда и да се произнася по правилността на атакувания въззивен съдебен акт във фазата по селекция на жалбите.
Въпрос № 1 от посочената група въпроси, в частта, относима към правото на касатора да бъде конституиран като подпомагаща страна, касае отказа на съда по несъстоятелността, обективиран във влязло в сила протоколно определение от 27.11.2014 г. и е изцяло ирелевантен.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 79 от 25.03.2016 г. по в.т.д. № 700/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: