О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
гр. София, 07.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2847/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІV – 9 от 14.02.2014 г. по гр. дело № 2460/2013 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.
Ответницата по касация – В. В. Н. – С. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 73 от 04.11.2013 г. по гр. дело № 68/2013 г. на Царевски районен съд за уважаване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 4100 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2013 г. до окончателното изплащане, за присъждане на разноски в полза на ищцата, за присъждане на държавна такса и разноски по делото, като е присъдил в полза на въззиваемата сумата 500 лв. разноски за въззивното производство. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата В. Н. – С. е уволнена със заповед № 202/17.05.2013 г. на директора на банковия клон – Ц. от процесната длъжност /”банков служител, главен касиер” в О. – АД, клон Ц./ на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Съдът е приел, че изводите за несправяне с работата се отнасят до трудови функции, които са относими към допълнително задължение на ищцата /план за промотиране и продажба на банкови продукти/, направени са за първото тримесечие на 2013 г. през който период показателите не могат да бъдат сравнявани с останалия период от годината /количествен критерий, несъобразен с различната натовареност в работата през годината/. Съдът е приел критерия – изпълнение на ежедневния план за минимум 120 клиенти за обективно необоснован. Прието е още ,че не е ясно по какъв начин касиерът може да влияе с личния си принос на броя на клиентите, посетили банката в един ден, а и е констатирано, че на ищцата не са били осигурени условия за реализиране на допълнителните задачи /неосигурен достъп в компютърната система до всички продукти в банката/. Крайният извод на въззивния съд е, че неизпълнение на въведен от работодателя неясен норматив в обективно слабо натоварен зимен период не води до извод за липса на качества за ефективно справяне с работата. Въззивният съд е приел, че ищцата се е справяла ефективно с работата си дори и през натоварените летни периоди.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправните въпроси са формулирани, както следва:
„1. Следва ли в заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ да се посочи периода, за който на работника или служителя му липсват качества, за да може ефективно да изпълнява възложената работа, или този въпрос е предмет на доказване в съдебния процес по оспорване на заповедта;
2. По въпроса доколко в случай, че изначално страните са определили какви ще са измерителите на трудовото изпълнение, може да се приеме, че неизпълнението на възложените цели не са критерий за това дали са налице или не необходимите качества на даден работник или служител за изпълнява ефективно възложената работа;
3. Доколко е незаконосъобразна заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ, тогава когато констативната записка, цитирана в заповедта не е връчена на служителя, но в самата заповед са възпроизведени констатациите от записката, а така също и служителят е запознат с изпълнението на възложената работа като е подписал формуляра за оценка на изпълнението;
4. Допустимо ли е съдът да обсъжда обстоятелства, които не са въведени като възражения от страна на ищцата в исковата молба”.
Първият въпрос не отразява правно разрешение, прието от въззивния съд, респективно не е поставен в хипотеза, по която съдът се е произнесъл. В мотивите окръжният съд не е приел, че посочването на периода, за който на работника или служителя са липсвали качества, за да може ефективно да изпълнява възложената работа следва да се отрази в заповедта за уволнение. Поради това и въпросът не релевира общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, което да се кумулира с допълнителното основание по т. 1 на разпоредбата, респективно не е налице отклонение от посочената практика. Въззивният съд не е приел мотива, по който е въведен втория въпрос, респективно не е обосновал извод, че неизпълнението на възложените цели не е критерий за това дали са налице или не необходимите качества на даден работник или служител да изпълнява ефективно възложената работа. Мотивите на окръжният съд са, че действията на ищцата по реализиране на задължението за изпълнение на план за промотиране и продажба на банкови продукти не могат да бъдат преценени, като несправяне с възложената работа. С тези съображения въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в цитираните касационни решения. С третия въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е обосновал правни разрешения, различни от приетите в касационните решения, посочени в приложението. По – конкретно във въззивното решение не е прието, че заповедта е немотивирана поради непосочване на качествата, липсващи на ищцата, които са отразени в други документи. Хипотезата във връзка, с която е поставен въпроса не е съобразена с мотивите на въззивния съд. Четвъртият по реда на изложението въпрос изразява субективното становище на страната, че въззивният съд е обсъдил обстоятелства, които ищцата не е отразила в обстоятелствената част на исковата молба, но това становище не е съобразено със самата искова молба, в която са оспорени твърденията на работодателя за липсата на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и се твърди притежаването на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Въззивният съд е разгледал обстоятелства по исковата молба и не е формирал разрешения, с които касаторът свързва цитирания въпрос. В приложението не е направена съпоставка на разрешенията във въззивното решение и всяко едно от касационните решения, за да се обоснове твърдението за отклонение на въззивния съд от задължителната съдебна практика. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с горните правни въпроси касаторът не е обосновал приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В приложението са поставени и процесуалноправни въпроси, както следва:
„1. съдът се е произнася по предявен иск като се вземат предвид и факти, които са след датата на приключване на съдебното дирене и след датата на постановяване на съдебното решение; 2. Към кой момент съдът преценява за какъв срок се дължи обезщетението по чл.344, ал.1, т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ”.
С тези въпроси жалбоподателят отново не релевира основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите са въведени към правните разрешения, приети от първоинстанционния съд, които не формират основания за допускане на касационно обжалване. Към момента на произнасянето на въззивния съд периода, за който е било присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е изтекъл и решаващият състав е приложил чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази връзка цитираните въпроси не са относими към мотивите на въззивния съд и с поставянето им касаторът не е въвел общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това правно несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, защото по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд липсва обосновка на това допълнително основание – позоваване на неправилна или неактуална съдебна практика, респективно насоката, в която според касатора следва същата да бъде развита или посочване на конкретни разпоредби, които според страната са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV – 9 от 14.02.2014 г. по гр. дело № 2460/2013 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. В. Н. – С. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: