О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 1572/2014 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – П.,чрез пълномощника му адв.Хр.М., против въззивно решение № 272/23.10.2013 г. постановено по гр.д.№ 570/2013 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 454/16.05.2013 г. по гр.д.№ 698/2013 г. на Пернишки районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от З. В. Д. от [населено място] против [фирма] – П., иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата от 4000 лева до 6000 лева и е постановено ново,с което [фирма] – П. е осъден да заплати на З. В. Д. още 2000 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част.
В жалбата са развити доводи за недопустимост,неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа,че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване визирани в чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК по поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси – 1. За прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД;2. Законът предвижда ли наличието на ексцес /усложнено здравословно състояние/ да се установява в специална административна процедура с решение на ТЕЛК, НЕЛК и определяне на нов процент неработоспособност от настъпила трудова злополука от предходно определен такъв, или установяването на ексцес подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства;3.За доказателствените средства за установяване на ексцес на професионално заболяване и относно редът за установяване на влошаване здравето на пострадалия от трудова злополука и доказателствената сила на решението на ТЕЛК, издадена по реда на Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността;4.Относно неимуществени вреди от злополука призната за трудова, дължат ли се в случаите, когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия;5.Коя от страните ищец/работник или ответник работодател/ в исково производство по чл.200 КТ за обезщетение на неимуществени вреди от ексцес от трудова злополука, следва да докаже влизането в сила на решението на ТЕЛК;6.За материалноправната и процесуалноправна легитимация на предприятието в конкретния случай. Не представя съдебна практика – решения на ВКС и други съдилища.
Ответната страна и третото лице – помагач – [фирма] – П.,не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взимат становище по допустимостта на касационното обжалване, както и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото, кореспондираща със събрания доказателствен материал и е стигнал до правилни изводи относно пасивната легитимация на ответното дружество, относно наличието на ексцес и вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл.200 КТ. Основавайки се на приложените по делото съдебни решения по предходни спорове между страните на процесното основание, за предходни периоди е приел, че е налице сила на присъдено нещо по въпроса за причинната връзка и основанието за ангажиране отговорността на предприятието, поради което съдът е обвързан от тези съдебни актове и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това въззивната инстанция е приела, че процесуалната легитимация на ответника е безспорна.По съществото на спора е приела, че е налице ексцес, който е доказан, поради което на ищеца се следва ново обезщетение за неимуществени вреди. Този извод е обоснован с данните от представеното по делото експертно решение на ТЕЛК, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитаната по делото свидетелка. Въз основа на това съдът е приел, че след месец април 2012 г. е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца и че същото е в причинна връзка с претърпяната на 07.01.1999 г. трудова злополука, за което е определено обезщетение общо за сумата 6000 лева.
Въпреки,че изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения :
По първия от поставените въпроси не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно посочената правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Според т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси. Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика, включително и на цитираното от касационния жалбоподател решение. Освен това съдът се е позовал освен на данните от експертното заключение на ТЕЛК и на подкрепящите го заключение на вещото лице и показания на разпитаната по делото свидетелка.
По естеството си третият въпрос се явява вариант на втория, поради което отговорът на него следва е да същия.
Четвъртият въпрос е неотносим към спора , тъй като във въззивното решение липсват изводи за това. Освен това е безспорно, че състоянието на ищеца е такова, че той не работи на длъжността, която е заемал преди злополуката.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по петия от поставените въпроси. Въпросът е бил поставян както в отговора на исковата молба, така и като оплакване във въззивната жалба. Изводи на въззивния съд в посочения смисъл не са налице, поради което въпросът така зададен, като материалноправен е неотносим към изводите на съда. В случая касационният жалбоподател е следвало до постави процесуалноправен въпрос, във връзка с липсата на отговор във въззивното решение по него,което не е направил.
И по последния шести въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като при отговорът даден от въззивния съд законът е приложен точно, в съответствие с разпоредбата на чл.297 ГПК. Представеното по делото определение е неотносимо, тъй като не кореспондира с изводите на съда по този въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 272/23.10.2013 г. постановено по гр.д.№ 570/2013 г. на Пернишки окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: