О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 07.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2928/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1513/06.04.2015г., подадена от адв. Й. Щ., пълномощник на Ж. А. Ш. срещу решение № 98 от 04.03.2015г. по в.гр.д.№ 47/2015 г. на Окръжен съд-Смолян. С въззивното решение е обезсилено решение №215/12.12.2014г. по гр.д. №255/2014г. на Районен съд-Девин в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Ж. А. Ш. против ЦДГ”Мечта”, [населено място], за признаване за установено спрямо ответника, че има право да бъде назначена на длъжността „старши учител”, считано от 18.01.2012г., както и да бъде назначена на длъжността с основна работна заплата в размер на 483 лв., считано от 18.01.2012 г. и в размер на 535лв., считано от 01.01.2013г., и е прекратил производството по делото в тази част. С въззивното решение е потвърдено решение №215/12.12.2014г. по гр.д. №255/2014г. на Районен съд-Девин в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Ж. А. Ш. против ЦДГ „Мечта”, [населено място], искове да бъде осъден ответникът да начисли и изплати на ищцата брутно трудово възнаграждение/главница/ за периода от 18.01.2012г. до 30.04.2014 г. в размер на 3178,30лв., за заплащане на мораторни лихви върху главницата от 3178,30лв. в размер на 400,52 лв., както и за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 01.05.2014г. до окончателното изплащане на сумите по главницата – като неоснователни и недоказани, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 670,75лв. и е осъдена Ж. А. Ш. да заплати на ЦДГ „Мечта”, [населено място], разноски в размер на 500 лв.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд „се е произнесъл неправилно и необосновано по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото” – основание по чл.280 т.3 ГПК. Счита, че това са въпросите : 1/ „Задължен ли е работодателят да преназначи жалбоподателката на длъжност „старши учител” или това преназначаване е въпрос на преценка от страна на работодателя и последният не е задължен да го стори?”; 2/ „След като по установителния иск се търси от съда определяне на показателите на основното месечно трудово възнаграждение за поредица от конкретно определени месеци и тези показатели не са конкретен предмет на осъдителния иск, а в осъдителния иск се претендира заплащане на една обща сума, представляваща съвкупност от брутните трудови възнaграждения за определен период от време, и след като решението на съда по установителния иск е връзка между предявените искове, както и предвид обстоятелството, че показателите по установителния иск имат самостоятелно правно значение (освен че представляват основа, наред с други показатели за изчисляване общата сума по осъдителния иск), то следва ли съдът да прекрати производството по делото относно този установителен иск или следва да се произнесе по същество на спора?; 3/ „При условие, че нормата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/04.01.2010г. не е императивна, а диспозитивна, като включва две отделни предложения и след като ответникът е направил възражение по делото само по второто предложение, то има ли право съдът след като е установил, че не са налице условията за прилагане на това второ предложение, да се позове на първото такова, за да отхвърли предявения иск?”; 4/ „При тези обстоятелства законосъобразно ли е индивидуалната месечна основна работна заплата на жалбоподателката, заемаща длъжността „старши учител” да бъде намалена под утвърдения размер в чл. 4, ал. 1 Приложение 1 от същата наредба – минимален размер на основание чл. 4, ал. 2, т. 1 от тази наредба”.
Ответната страна по касационната жалба Целодневна детска градина „Мечта”, [населено място], представлявана от директора Е. А. Х., чрез пълномощника си адв. И. А., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор, в който излага становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Претендира разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство – Ж. А. Ш.. За да постанови обжалваното решение Окръжен съд-Смолян, след съвкупна преценка на събраните доказателства и установените факти, е направил собствени фактически и правни изводи. Приел е за недопустими исковете да бъде установено спрямо работодателя, че ищцата има право да бъде назначена на длъжността „старши учител”, както и да бъде назначена с основна работна заплата в претендираните размери и периоди, тъй като е счел, че възникването и промяната на определени трудови правоотношения зависи от волята на страните по тези правоотношения, съгласно предвидената в закона свобода на договаряне. Посочил е, че назначаването или преназначаването на работник или служител на определена длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност, дори и когато работникът или служителят отговаря на всички изисквания за заемане на тази длъжност, а законът не е предвидил тази преценка на работодателя да подлежи на контрол. Взел е предвид, че установяването с диспозитив на съдебното решение, че работникът има право да заеме конкретната длъжност, не води до задължение на работодателя да сключи договор. Отделно е посочил, че при разглеждане на предявения осъдителен иск ще се изследва въпросът какво трудово възнаграждение се следва на ищцата с оглед заеманата от нея длъжност и така тя ще получи пълна защита. При тези съображения е направил извод за недопустимост и на двата предявени иска. По отношение на третия – осъдителния иск, въззивният съд е приел, че спорът се свежда до това дали ищцата отговаря на образователните изисквания за заеманата от нея длъжност и съответно дали нейното трудово възнаграждение е следвало да бъде определяно при условията на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета. От събраните доказателства е установил, че ищцата притежава образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗВО и спрямо нея намира приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 1, предложение І-во от Наредба №1/04.01.2010г. Посочил е, че защитата в сключения колективен трудов договор, по който права има и Ш., относно минималния размер на работната заплата има за цел определянето на работна заплата под минимума в наредбата да не е по преценка на работодателя, а само при наличие на предвидените от наредбата изключения, сред които попада и ищцата, тъй като нейното образование е „бакалавър по…” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗВО. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен като неоснователен. Горният извод не се променя и от констатацията на въззивния съд относно незаконосъобразността на допълнителното споразумение от 31.10.2013 г., с което работодателят е преназначил служителката на длъжността „учител”, тъй като същото не е подписано от нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. В случая касаторката не е посочила правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК. Формулираните от нея въпроси изцяло се припокриват с наведените в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение. Те касаят формирането на вътрешното убеждение на съда във връзка с допустимостта и основателността на предявените искове и по същество представляват касационни основания. Отделно така зададени въпросите не визират правни разрешения, съдържат неточности и представляват хипотетични тълкувания на нормативни разпоредби. Посоченият в т. 1 въпрос изцяло оспорва крайното разрешение на въззивния съд за недопустимост на производството по първия установителен иск във връзка със свободата на договаряне между работодателя и работника или служител. Въпросът, съдържащ се в т. 2, не визира конкретно правно разрешение, а отново се отнася до правилността на дадено разрешение. Въпросите в т. 3 и т. 4 също касаят правилността на изводите на въззивния съд, те не засягат формирането на решаващата воля на съда, а на базата на изложените твърдения и оплаквания от ищцата Ш., се оспорват крайните изводи на съда.
За пълнота на изложеното следва да се подчертае, че жалбоподателката не се е позовала на нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване и не е изложила съображения във връзка с него. Съгласно сега действащата нормативна уредба на касационното обжалване същото е допустимо само в случай, че е налице кумулативно наличие на общата и допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Следователно дори и на това основание подадената жалба не следва да бъде допускана до касационно обажлване.
Предвид изхода на настоящия спор, ответникът по касационната жалба има право на присъждането на разноски доколкото реално е сторил и надлежно е установил такива. В отговора на касационната жалба, процесуалният представител на ЦДГ „Мечта” е представил договор за правна помощ, от който е видно, че на адв. А. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв. Следователно и във връзка с дадените задължителни указания за тълкуване на закона в т. 1 на ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, претенцията за присъждане на разноски, сторени за адвокатска защита следва да бъде уважена.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №98/ 04.03.2015г., постановено от Окръжен съд-Смолян по възз.гр.д.№47/2015г.
ОСЪЖДА Ж. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Целодневна детска градина „Мечта” с ЕИК[ЕИК] сумата от 500,00 лв./петстотин лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ