О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София,14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 2868/2014 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 62/06.02.2014 г. по гр.д.№ 1295/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение №1673/21.10.2013 г. по гр.д.№ 3730/2013 г. по описа на Плевенски районен съд и са уважени предявените от Ц. Д. Ц. от [населено място], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК инкорпорирано в касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите му не съответстват на ангажираните по спора доказателства и се твърди, че в хода на съдебното производство е доказано по безспорен начин, че ищецът в качеството му на “оператор оборудване нефтени и газови кладенци” е извършил нарушение на трудовата дисциплина,тъй като е следвало във всеки един момент да е при тампонажника и да извършват заедно всяка една операция, да следи процеса, тъй като има опасност да изпусне нефт в среда, в която има вода, т.е. операторът не може да отсъства при извършване на съответната дейност.
Ответната страна Ц. Д. Ц. посредством процесуалния си представител – адв. Д. П. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че по делото не е установено категорично извършването на нарушенията от страна на работника, подробно изброени в заповедта за дисциплинарно уволнение, като тежестта на доказване лежи върху работодателя.
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Решаващите изводи на съда са, че работодателят не е доказал по категоричен начин извършването на описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения от страна на работника. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с решаващите изводи в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос/материалноправен и/или процесуалноправен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа по естеството си само касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62/06.02.2014 г. по гр.д.№ 1295/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Ц. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], жив.град Д. Д., област П. [улица], вх.А, ап.4 разноски за касационното производство в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: