О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
[населено място], 01.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 482 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. П., чрез юрисконсулт Б. И., срещу решение № 2070/01.12.2014г. по гр.д. № 2716/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 253/18.06.2014г. по гр.д. №402/2014г. по описа на РС-Карлово в частта, с която е осъден [фирма], [населено място] да заплати на касатора договорна неустойка в размер на 11 556,85 лв. за забавено заплащане на остатък от вземане, възникнало въз основа на Споразумение от 26.03.2012г. с начална дата на начисляване на неустойката 01.11.2012г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск за заплащане на договорна неустойка в размер на 11 556,85лв. за забавено заплащане на остатък от вземане, възникнало въз основа на Споразумение от 26.03.2012г. с начална дата на начисляване на неустойката 01.11.2012г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] , представлявано от управителя И. Р., чрез пълномощника си адв.С. М., оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] е сключено споразумение от 26.03.2012г., съгласно което се признава регресно вземане в размер на 7210,76 лв., на осн. чл.213 КЗ по щета № 17-00357/30.08.2010г. в полза на застрахователя. Страните са уговорили, че погасяването на вземането ще се осъществи по погасителен план на 24 месечни вноски, всяка дължима до 30 число на съответния месец. Въззивният съд е счел, че е постигнато и съгласие по споразумението при неплащане на падежа на коя и да е част от разсрочена вноска да настъпи предсрочна изискуемост на цялото задължение на Е., като заедно с това е предвидена и неустойка за забава в размер на 0,5% за всеки просрочен ден без краен предел и краен срок за начисляване. Въззивната инстанция е съобразила заключението на ССЕ, с оглед на което длъжникът е направил плащане на три пъти – на 03.07.2012 г., на 31.10.2012 г. и на 02.09.2013 г., като е останал остатък в размер на 4 610,76 лв. Относно уговорената предсрочна изискуемост ПОС е приел, че приложение намира чл.71 ЗЗД. Предсрочна изискуемост за целия остатък от дълга може да настъпи при осъществяване на посочените в цитираната норма юридически факти, а именно след отправяне от кредитора на изявление до длъжника, че упражнява правото си да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо, което волеизявление да е прието от длъжника. Окръжният съд е констатирал, че в процесния случай застрахователят не е отправил такова уведомление до длъжника по споразумението, поради което и не е настъпила предсрочна изискуемост на останалата неизплатена част от уговорената главница към претендирания начален момент, от който се търси неустойката – 01.11.2012г. Ето защо въззивният съд е заключил, че се дължи неустойка за забава на база на неиздължените вноски, чийто падеж е настъпил към 01.11.2012г., а след това към тях следва да се прибавят като база и месечните вноски, чийто падеж настъпва последователно във времето. Направил е извод, че касаторът, чиято е доказателствената тежест за установяване на размера на дължимата неустойка по посочения начин, не е събрал доказателства за установяване на този факт и искът по чл.92 ЗЗД е бил отхвърлен като неоснователен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: „1/ Кога настъпва изискуемостта на вземане за договорна неустойка между търговци, ако е договорено, че настъпва след незаплащане на една или част от която и да е било разсрочена вноска и необходимо ли е допълнително уведомяване на съдоговарящата страна за настъпване на изискуемостта на вземането за неустойка или изискуемостта на вземането настъпва автоматично, както е било уговорено?; 2/ След неплащане на една поредна разсрочена вноска настъпва ли изискуемост на цялото вземане, след като е било така уговорено или само на онази част от него, чийто падеж вече е настъпил, но плащане не е постъпило?; 3/ Как следва да се изчислява размерът на договорна неустойка – на база на цялата дължима сума, уговорена в споразумението към претендирания начален момент на изискуемостта или на база само на онези дължими вноски, чийто падеж вече е настъпил, а след това към базата се прибавят последователно и месечните вноски, чийто падеж настъпва последователно във времето, като се приспаднат издължените във времето суми ?”. Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият от посочените в изложението към касационната жалба въпроси не покрива изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по проблема необходимо ли е кредитор да отправи уведомление до длъжник, че е настъпила изискуемост на вземането за договорна неустойка, за да настъпи изискуемост на това вземане. Отправянето на уведомление е било разгледано като предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на друго вземане, а именно на това за неизплатената част от главницата по споразумението.
Втори и трети въпрос са поставени от касатора в аспект на изразяване несъгласие с дадено тълкуване от страна на решаващия съд на конкретна клауза от споразумението като счита, че страните са вложили друго съдържание в нея и то е : при неплащане на падежа на цяла или част от която и да е вноска настъпва изискуемост на цялото останало неизплатено вземане, а не на част от този остатък. Тълкуването на договора по правилото на чл.20 ЗЗД се включва в решаващата дейност на съда по същество, поради което въпросите свързани с нея биха представлявали правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, ако са обвързани с доводи за несъобразяване с критериите, посочени в правната норма – необходимо е да се търси действителната обща воля на страните; отделните уговорки трябва да се ценят във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Нарушението на правилата за тълкуване следва да е ясно и точно посочено от касатора с оглед на конкретните обстоятелства по спора, докато обсъждането на отделни доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. Отделно от това в конкретния случай въззивният съд е отрекъл настъпването на предсрочна изискуемост на цялото останало вземане за разсрочените вноски не поради факта на неплащане на падежа на някоя от тях, а с оглед обстоятелството, че не е било изпратено уведомление от кредитора до длъжника за обявяване на това вземане за предсрочно изискуемо.
Налага се цялостен извод, че не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по изложените от касатора въпроси.
Разноски за производството се присъждат в полза на ответника по касацията в размер на 1200лв., за които има представен списък и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2070/01.12.2014г. по гр.д. № 2716/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 253/18.06.2014г. по гр.д. №402/2014г. по описа на РС-Карлово в частта, с която е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], договорна неустойка в размер на 11 556,85 лв. за забавено заплащане на остатък от вземане, възникнало въз основа на Споразумение от 26.03.2012г. с начална дата на начисляване на неустойката 01.11.2012г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от ищеца против [фирма] иск за заплащане на договорна неустойка в размер на 11 556,85лв. за забавено заплащане на остатък от вземане, възникнало въз основа на Споразумение от 26.03.2012г. с начална дата на начисляване на неустойката 01.11.2012г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма] , [населено място], сумата от 1200лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.