3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
[населено място], 14.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 801 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 34 от 24.02.2011г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 52 /2011г., с която е потвърдено решение № 252 от 17.12.2010г. по гр.д. № 953/2010г. на Златоградски районен съд за разпределяне ползването на земеделски недвижим имот – нива от * дка между наследниците на Ф. И. К. по вариант първи от приетата експертиза.
Касационната жалба е подадена от В. И. К. чрез пълномощника й адв. Е.. Поддържа се, че решението е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на противоречие с практиката на ВКС, като изтъква процесуални пропуски и нарушения на въззивния съд, без да формулира правен въпрос, разгледан от съда и решен в противоречие с практиката.
Ответниците по жалбата Т. Д. К., И. Е. И. и Д. Е. К. в писмения си отговор претендират за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът Б. А. Д. чрез особения си представител адв. З. Д. изразява становище, че релевираните съображения представляват оплаквания срещу неправилността на решението.
Останалите ответници не са представили писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на земеделски имот в землището на [населено място], представляващ нива от * дка между наследниците на Ф. И. К.. Поискано е разпределяне на шест дяла, колкото са преките наследници на наследодателката. Съдът е установил, че страните са собственици на имота; изслушал е свидетелски показания и е приел експертиза относно начина на ползване на имота до момента. При преценка на изготвените от вещото лице два варианта за разпределение на ползването съдът е предпочел първи вариант, при който в най-голяма степен се отчита досегашния начин на ползване и направените от съсобствениците подобрения. Освен това, този вариант е избран и от по-голямата част от съсобствениците, взели становище в съдебно заседание.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателката се позовава на противоречие с практиката на ВКС; представила е съдебни решения на състави на ВКС, но не е конкретизирала в какво се изразява това противоречие. Изложението съдържа конкретни оплаквания за допуснати „процесуални недостатъци” от съда, свързани с обсъждане заключението на вещото лице, които според жалбоподателката са предопределили порочността на съдебния акт. Твърди се, че съдът не е съобразил предметното съдържание на предявения иск. Липсва обаче изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда и обусловил изводите му, който да е решен в противоречие с практиката. Според представеното Решение № 1054 от 23.10.2008г. по гр.д. № 4478/2007г., ІІг.о. начинът на разпределение се определя от съда по целесъобразност с оглед конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. В обжалваното решение съдът е посочил, че възприема първия вариант за разпределение именно като съответстващ на особеностите на конкретния казус. Решение № 1165 от 20.10.2008г. по гр.д. № 5370/2007г. на V г.о. сочи, че необходимите мерки трябва да позволяват реално ползване на имота по начин, който да съответства на правата на всеки съсобственик. Такава гаранция е осигурена с постановеното от въззивния съд разпределение, включително и с обособения от вещото лице път за достъп до вътрешните дялове, срещу който са насочени в голяма степен възраженията на ищцата /сега жалбоподател/. Що се отнася до твърденията, че не е изяснен статута на постройките – дали има право на строеж за тях, то такива твърдения и искания в тази насока в хода на процеса не е имало, още повече, че това са постройки, изградени от останалите съсобственици и съдът ги е поставил в частта именно на тези, които ги ползват. Такова е било и искането на ищцата в течение на процеса – да получи част без подобрения.
При горните констатации и предвид непосочването на правен въпрос, решен от съда и обусловил изводите му, съставляващ общо основание за достъп до касационно обжалване, то такова не може да бъде допуснато – виж указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 24.02.2011г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 52 /2011г. по касационната жалба на В. И. К. от [населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: