О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 18.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2109/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. срещу решение №VІ-138 на Бургаски окръжен съд, постановено на 17.12.2012г. по в.гр.д.№ 1869/2012г., с което е потвърдено решение № 1256/12.08.2010г., постановено по гр.д.№ 2606/2010г. по описа на Бургаски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от И. Г. С. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против ЗКПУ„Съгласие” [населено място], [община]. Въззивният съд е приел, че в заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени няколко отделни нарушения на трудовата дисциплина, в това число неявяване на работа на 04.02.2010г., 05.02.2010г. и 08.02.2010г., както и преждевременно напускане на работното място на 01.02.2010г. и 02.02.2010г., като само по отношение на конкретно изброените нарушения са изпълнени кумулативно изискванията на чл.193, 194 и 195 КТ. Те обаче са достатъчно тежки, за да обосноват налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Счетен е за неоснователен доводът на ищеца, че на посочените дати не е бил допуснат до работа от пазача по нареждане на председателя на кооперацията. Този извод е обоснован след анализ на доказателствата и основно на показанията на свидетеля П., които съдът е кредитирал. При анализа на доказателствата съдът е изключил от доказателствения материал на основание чл.300 ГПК показанията на свидетеля Б., чиято неистинност е била установена по надлежен ред в отделно наказателно производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: когато в заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени няколко нарушения, длъжен ли е съдът да се произнесе по всички нарушения и възможно ли е да приеме, че само едно от тях е достатъчно за дисциплинарно уволнение; следва ли да се приеме, че е спазена процедурата по чл.193 КТ ако са му поискани обяснения след като са му заявили решението да бъде уволнен и съответно следва ли да бъде уволнен, ако не му е поискано обяснение; като е нарушена процедурата по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарното наказание, допустимо ли е съдът да потвърди уволнителната заповед в нарушение практиката на ВКС; при доказан факт –неистински показания на свидетел, следва ли съдът да обсъжда тези показания или трябва да ги изключи от доказателствения материал; следва ли съдът да обсъди всички доказателства и как и следва ли да отчете тяхната заинтересованост,както и защо не приема, че има такава. Тези въпроси според касатора са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдението за противоречиво разрешаване е обосновано с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, неправилен анализ на доказателствата и формиране на грешни крайни изводи от съда. Представени са съдебни решения, с които са разгледани искове по чл.344 КТ при дисциплинарно уволнение, а така също и определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Ответната страна ЗКПУ „Съгласие” – [населено място], [община], взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая повдигнатите от касатора въпроси “когато в заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени няколко нарушения, длъжен ли е съдът да се произнесе по всички нарушения и възможно ли е да приеме, че само едно от тях е достатъчно за дисциплинарно уволнение” и “при доказан факт –неистински показания на свидетел, следва ли съдът да обсъжда тези показания или трябва да ги изключи от доказателствения материал” са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /решение №257 от 10.06.2010 г. по гр. дело №3681/2008 г., ВКС, III г.о. и решение №86 от 25.05.2011 г. по гр. дело №1734/2009 г., ВКС, IV г.о./ която е съобразена от въззивния съд. Според нея за да бъде законно дисциплинарното уволнение не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от дисциплинарните нарушения, включени в заповедта, спазване изискванията на чл.193, 194 и 195 КТ. За тези от тях, за които не са спазени тези изисквания е безпредметно, а в някои случаи и невъзможно, разглеждането им по същество. За всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може да наложи дисциплинарно наказание с отделни заповеди или с обща такава за няколко нарушения. Винаги обаче може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение и за едно единствено нарушение на трудовата дисциплина, ако то съответства по тежест на това наказание и са съобразени критериите по чл.189 КТ. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, поради което тя подлежи на съдебен контрол. Виновното неизпълнение на трудови задължения може на общо основание да се доказва със свидетелски показания, съответно тези от тях, чиято неистинност е надлежно установена, се изключват от доказателствения материал.
Останалите повдигнати от касатора въпроси не са правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Тези въпроси не са обвързани с решаващите изводи на въззивния съд и приетите от него правни разрешения, а с фактите, подлежащи на доказване относно това извършено ли е от ищеца нарушение на трудовата дисциплина , поискани ли са му обяснения във връзка с тези нарушения и образуваното дисциплинарно производство, извършено ли е това преди налагане на дисциплинарното наказание и др. Въпросите, които имат за предмет факти, дори релевантни за спора, са фактически въпроси и с поставянето им не се обосновава наличието на общо основание за достъп до касация. Във връзка конкретно с въпросите “като е нарушена процедурата по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарното наказание, допустимо ли е съдът да потвърди уволнителната заповед в нарушение практиката на ВКС” и “следва ли съдът да обсъди всички доказателства и как и следва ли да отчете тяхната заинтересованост,както и защо не приема, че има такава “ следва да се има предвид, че по същество това са доводи за неправилност и необоснованост на решението, които са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-138 на Бургаски окръжен съд, постановено на 17.12.2012г. по в.гр.д.№ 1869/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: