О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София,24.07.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1707 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. М. А. срещу решение от 09.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 6879/2010 г. , с което е отказано на А. А. допълване на решението от 24.11.2010 г. по същото дело.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 23.04.2010 г. по гр.д. № 30883/2009 г. състав на Софийски районен съд е уважил иска на А. М. А. да се признае за установено по отношение на ДНСК, че писмо № 766-02-281/24.03.2009 г. на заместник началника на ДНСК е неистински документ.
Това решение е отменено по реда на въззивното обжалване от състав на Софийски градски съд, ІV В отделение по гр.д. № 6879/2010 г., като въззивната инстанция е отхвърлила иска.
С молба от 03.12.2010 г. А. М. А. е поискал от въззивната инстанция да се произнесе по целия заявен предмет в исковата молба .
С решението от 09.02.2011 г. въззивният съд отказал да уважи искането, като изложил съображения, че се е произнесъл по предмета на първоинстанционното производство. То да се обяви спрямо ДНСК неистинност на официален удостоверителен документ по твърдение, че невярно удостоверява обстоятелството, че Ж. „Е.” е въведена в експлоатация с протокол обр. № 16/02.09.1992 г.
Срещу това решение, постановено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК е подадена касационна жалба от А. М. А..
Администриращият съд я оставил без движение по чл. 285, ал. 1 ГПК с подробни указания.
С молба от 25.03.2011 г. А. М. А. е поискал правна помощ по реда на ЗПрП, каквато му е предоставена от Софийски градски съд с определение от 20.04.2011 г.
За процесуален представител на страната е назначен адв. А. Р. М..
От нея е изготвено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което е поискано допускане на касационно обжалване, защото въпросът за допълване на въззивно съдебно решение е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.
Видно от оплакванията в касационната жалба, страната е несъгласна със заключението на съда, че документът е истински, а също така според А., съдът е следвало да извърши процесуални действия по сравнение на документи, ДНСК не е представило доказателства в Софийски районен съд, не е подало отговор на исковата молба, съдът не е задължил ДНСК да представи доказателства по чл. 131 ГПК. Всичко това са оплаквания за неправилност, но нямат отношение към въпроса дали въззивният съд дължи допълване на решението си по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
От друга страна, в правната теория и съдебната практика няма съмнение кога може да се допълни едно съдебно решение, като въззивният Софийски градски съд е постановил своя акт в съответствие с общоприетото тълкуване на закона.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 09.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 6879/2010 г. , с което е отказано допълване на решението от 24.11.2010 г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: