3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
гр. София, 13.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3203/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на З. З. Д., ЧСИ с рег. № 808 и район на действие Варненски окръжен съд срещу решение № 55/18.01.2017 г. по в. гр. д. 1056/2016 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която ЧСИ З. Д. е осъден да заплати имуществени вреди още 146.58 лева, както и в частта, с която е потвърдено решение № 833/07.03.2016 г. по гр. д. 6658/2015 г. на Варненски районен съд, в частта, с която е осъден да плати 2663,51лв. имуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба Потребителска кооперация „С. К.“ не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищецът Потребителна кооперация „С. К.“ твърди в исковата молба, че въз основа на издаден изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело при ответника по делото ЧСИ З. Д.. Съгласно изпълнителния лист ищецът бил осъден да предаде 100 тона пшеница на стойност 21600лв. и да плати законна лихва за забава върху сумата от 21600лв. от 30.05.2011г. до окончателното плащане. По изпълнителното дело ЧСИ преминал към събиране равностойността на вещта, но неправилно бил определил левовата равностойност, лихвата за забава и таксите и разноските по изпълнението. Принудителното изпълнение било реализирано върху вземане на ищеца по банкова сметка и по този начин му били причинени вреди в общ размер на 45284,97лв., но предявява частичен иск за сумата от 13000лв..
В срока за отговор ответникът ЧСИ З. Д. е възразил, че по изпълнителното дело не е допуснал никакви незаконосъобразни действия.
С решение № 55/18.01.2017 г. по в. гр. д. 1056/2016 г. на Варненски окръжен съд е прието, че ответникът З. Д., в качеството му на частен съдебен изпълнител, е извършил неправомерни действия по повод събиране на паричното вземане по изпълнително дело № 20138080401520, изразяващи се в неправилно определяне размера на лихвата за забава, неправилно начисляване на такси по изпълнението, както и неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД при погасяването на главницата и лихвите. Съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 13 000.00 лева, заявен като частичен се явява основателен до размера на вредата от 2 810.09 лева, затова е потвърдил решението на Варненски районен съд в частта, с която искът е частично уважен за сумата от 2 663.51 лева, и е осъдил ЧСИ Д. да заплати още 146.58 лева – разликата до размера на вредата от 2 810.09 лева.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ЧСИ З. Д. излага съображения за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на диспозитивното начало в процеса, състоящо се в произнасяне на съда въз основа на непосочени от ищеца факти и обстоятелства. Изложени са още доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но касационният жалбоподател не е формулирал правни въпроси във връзка с тълкуването на конкретна правна норма. Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК, ВКС допуска касационно обжалване служебно при данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. В случая касаторът обосновава оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск, защото е констатирал нарушение на действие на съдебния изпълнител, което действие обаче не било посочено в исковата молба като процесуално незаконосъобразно. Съгласно чл. 441 ГПК елемент от фактическия състав на деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител е процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а не незаконосъобразно изпълнително действие или бездействие. В този смисъл не всяко отделно незаконосъобразно действие на ЧСИ води до отделен иск за обезщетение, а такава последица би имало всяко отделно принудително изпълнение чрез реализирания индивидуален принудителен способ. В случая ищецът е изложил фактически твърдения относно извършеното индивидуално принудително изпълнение и по този начин е очертал обема от действия и бездействия на ЧСИ, които подлежат на проверка за законосъобразност и тъй като ищецът не е длъжен да изложи фактически твърдения за всички действия на ЧСИ при осъществяването на индивидуалното принудително изпълнение, за да ги включи в предмета на делото, респективно в предмета на доказване, то не е налице основанието за служебно допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Съгласно т.р.1-2010- ОСГТК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, който да е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на съда. Когато не е спазено това законово изискване, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като законът изисква кумулативно наличие на общата и допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, а липсата на общата предпоставка е пречка и за проверка наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. В случая касаторът не е формулирал правни въпроси в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 55/18.01.2017 г. по в. гр. д. 1056/2016 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: