1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№904
[населено място], 14.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 730 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №150 от 08.04.2011г. на Пазарджишки окръжен съд, по гр.д. №164 /2011г., с което е потвърдено решение № 472 от 13.12.2010г. на Пещерски районен съд по гр.д. № 251/2010г. за отхвърляне на предявения от М. Н. Т. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху следния имот: * ид.ч. от * кв.м. – реална част от УПИ * в кв. * по плана на [населено място] при съседи на реалната част: от изток М. Б., от юг и запад [фирма] и от север общински път с площ на целия имот * кв.м., заедно с построените в него масивни сгради.
Жалбоподателят М. Н. Т. намира решението за неправилно. Счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката по въпроса дали липсата на доказателства за придобиване на собствеността е правно релевантно за спора за правото на собственост към настоящия момент при приключила административна процедура по възстановяване на собствеността, както и по въпроса дали е нищожно решение на Поземлената комисия поради нарушение на разпоредбите на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ относно състава на административния орган. По двата въпроса са посочени решения на ВКС.
Ответникът по жалбата „Б.” в писмения си отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На ищеца като наследник на Н. М. Т. и Д. Т. Т. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху пасище – мера от * кв.м. в м. „О.” в землището на [населено място], съставляващ имот № * по КВС съгласно решение на ПК-Пещера № 0001/03.09.1997г. Ищецът поддържа в исковата молба, че ответникът е навлязъл в имота му и е започнал да строи портиерна, паркинг и ограда, което вероятно е причина имотът от * дка да се намали на * дка. Поради това претендира ревандикация на * кв.м. – реална част от имота на ответника УПИ *. Видно от приложената преписка на Общинска служба по земеделие – [населено място], че първоначално имотът в м. О. с № * е възстановен с площ * дка; впоследствие с ново решение са възстановени * дка, а с представеното с исковата молба решение са възстановени * дка. Съдът е приел, че легитимиращия /последния/административен акт, въпреки че неясно защо всички имат една дата и номер, е нищожен поради нарушение на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ /погрешно в решението е посочен чл. 60, ал.1 ЗСПЗЗ/. В тази насока е възприел изводите първоинстанционния съд и е допълнил, че нищожността се обуславя и от липсата на предпоставките на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 26 ППЗСПЗЗ за постановяване на ново решение. Въз основа на този извод въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот. В допълнение е посочил, че за претендираната по-голяма площ над възстановената ищецът не е доказал правопораждащ факт – принадлежност на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. На второ място съдът е изложил съображения, основани на приетата техническа експертиза, че разликата между първоначално възстановената площ * кв.м. и новата площ * кв.м. е * кв.м. и не попада в УПИ *, държан от ответника, а представлява път и паркинг пред посочения УПИ. Поради това съдът е намерил, че не е доказана и втората предпоставка за уважаване на иска – ответникът да държи имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. е изтъкнал два правни въпроса, за които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но посочените от него решения са постановени по отменения ГПК и не се обхващат от понятието „задължителна практика”, уточнено в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС. Поради това основанието следва да се квалифицира по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Първият поставен правен въпрос е дали липсата на доказателства за придобиване на собствеността е правно релевантно за спора за правото на собственост към настоящия момент при приключила административна процедура по възстановяване на собствеността. В представеното решение № 42 от 07.07.2010г. по гр.д. № 122/2009г. на ІІ г.о. е даден отрицателен отговор на въпроса, а именно, че когато е налице решение на административния орган за възстановяване на собствеността и спорът е за правото на собственост към настоящия момент, то не е необходимо доказване на основанието за придобиване на собствеността. В обжалваното решение съдът е посочил, че ищецът следва да докаже правопораждащия факт за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС като допълнителен аргумент, имайки предвид твърденията в исковата молба, че процесните * кв.м. представляват разлика между бившия имот на наследодателя и възстановената по-малка площ с решението на Поземлената комисия. Не се касае до решаващ правен извод, обусловил изхода на спора, а само до спомагателен такъв. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване по посочения въпрос.
Вторият поставен от касатора въпрос е за нищожността на решението на Поземлената комисия /сега Общинска служба „Земеделие”/, взето в нарушение на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ /в редакция до изменението в ДВ бр. 44/2001г./. Видно от приложеното Решение № 311 от 31.03.2009г. по гр.д. № 6477/2007г. на І г.о. на ВКС не е незаконен съставът на комисията, респ. не е нищожно решението, което не е подписано от посочения в чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ брой членове. Следва да се допълни, че по този въпрос са постановени и решения на състави на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер, като: Решение № 820 от 27.05.2010г. по гр.д. № 768/2009г. на І г.о., Решение № 750 от 04.11.2010г. по гр.д. № 1794/2009г. на І г.о., които също най-общо приемат липса на нищожност. А въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК е възприел изводите на първата инстанция за нищожност на решението на Поземлената комисия на посоченото основание. При това положение действително има противоречие по този въпрос с практиката на ВКС. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване по следните съображения:
Приетата от Пазарджишки окръжен съд нищожност на решението на ПК е послужила като основание за решаващия извод, че ищецът не се легитимира като собственик, т.е. за отричане на активната му легитимация. Същевременно, видно от мотивите на решението, наред с това съдът е направил извод и относно пасивната легитимация – приел е, че претендираната от ищеца реална част, не попада в УПИ *, както е посочено в исковата молба и следователно не е в държане на ответника. По този начин е отрекъл и втората предпоставка за уважаване на ревандикационен иск, липсата на която е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не сочи правни въпроси, разрешени от съда и отнасящи се до пасивната легитимация. В касационната жалба също не са наведени оплаквания срещу тези изводи на съда. Ето защо единствено промяна в изводите относно активната легитимация не би довела до благоприятен за ищеца изход на спора. Следователно, тъй като не само въпросът за правото на собственост е обусловил решаващите изводи на съда, то непосочването на основания за допускане на касационно обжалване, а и на касационни основания относно останалите решаващи изводи на съда, е пречка за допускане на касационно обжалване единствено спрямо първия решаващ извод.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №150 от 08.04.2011г. на Пазарджишки окръжен съд, по гр.д. №164 /2011г. по касационната жалба на М. Н. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: