4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
Гр. С., 15.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. N 794/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК във вр. с чл.402 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], частна жалба срещу определение 13.07.2011 г. по т. д. № 1015/2007 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е оставена без уважение молба на [фирма] за отмяна на допуснато с определение от 25.11.2008 г. по същото дело обезпечение на предявения от Министъра на финансите против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.180 ДОПК /отм./ чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху специална банкова сметка в [фирма], открита от депозитар С. Д. – Г..
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат съображения за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. Частните жалбоподатели застъпват становище, че с влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен предявеният срещу тях установителен иск с правно основание чл.180 ДОПК /отм./, е отпаднала причината, заради която е допуснато обезпечението, а именно – защита на спорното право през времетраенето на съдебния процес. Поддържат довод, че защитаваното с иска субективно материално право е обезпечено и чрез друга обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ на учредения в полза на [фирма] особен залог, което изключва нуждата от наложения запор.
Ответникът по частната жалба – Министърът на финансите като представител на Държавата, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 18.02.2011 г. и моли за потвърждаване на атакуваното с нея определение. В отговора е заявено и възражение за недопустимост на подадената от [фирма] частна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба на [фирма], макар и подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е постановено по повод молба на [фирма] за отмяна по реда на чл.402 ГПК на допуснатото с определение от 25.11.2008 г. по т. д. № 1015/2007 г. обезпечение. Другият ответник, срещу когото е допуснато обезпечението – [фирма], не е сезирал съда с искане по чл.402 ГПК и не е участвал като страна в производството за разглеждане на подадената от [фирма] молба, поради което не разполага с право на жалба срещу определението, с което тази молба е оставена без уважение.
Частната жалба на [фирма] е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С определение от 25.11.2008 г. по т. д. № 1015/2007 г. състав на Софийски апелативен съд е допуснал обезпечение на предявения от Министъра на финансите като представител на Държавата против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.180 ДОПК /отм./ за обявяване недействителен по отношение на Държавата на сключен между двете дружества договор за особен залог от 28.05.2004 г. чрез налагане на запор върху специална банкова сметка в [фирма], открита от депозитар С. Д. – Г.. Обезпечението е допуснато, след като съдът е констатирал, че за ищеца съществува нужда да обезпечи чрез запор правото да насочи принудително изпълнение върху средствата по сметката за удовлетворяване на непогасени изискуеми публични задължения на [фирма] към Държавата, във връзка с които е предявен искът по чл.180 ДОПК /отм./. В мотивите към определението е констатирано изрично, че допуснатата с предходно определение обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ на особен залог № 2004060301209” не е изпълнила своята роля поради предприето и осъществено от депозитаря изпълнение на залога.
С влязло в сила решение от 20.07.2006 г. по гр. д. № 489/2005 г. на Софийски градски съд, VІ – 2 състав, е уважен предявеният от Министъра на финансите установителен иск като на основание чл.180 ДОПК /отм./ е признат за недействителен спрямо Държавата сключеният между [фирма] като заложен кредитор и [фирма] договор за особен залог от 28.05.2004 г.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, с което е отказана отмяна на допуснатото обезпечение чрез запор, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предвидените в чл.402 ГПК предпоставки, от които е обусловена отмяната. Изложени са съображения, че след като искът по чл.180 ДОПК /отм./ е уважен с влязло в сила решение, не само не е отпаднала причината за допускане на обезпечението, а е потвърдена и нуждата от налагане на обезпечителната мярка. Не са възприети доводите на молителя [фирма] за отпадане на нуждата от обезпечителния запор поради замяната му с присъщите на изпълнителния процес обезпечителни мерки. Съдът се е позовал на отсъствието на доказателства за образувано изпълнително производство и наред с това е посочил, че при вече допусната обезпечителна мярка „запор” липсва правен интерес от налагане на друга идентична мярка в рамките на изпълнителния процес.
Обжалваното определение е правилно.
Предпоставките, при които е възможна отмяна на допуснато обезпечение по молба на заинтересованата страна, са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл.402, ал.2 ГПК. Отмяна на обезпечението е допустима тогава, когато са отпаднали причините, наложили допускането му, или когато са изпълнени условията на чл.398, ал.2 ГПК.
В конкретния случай обезпечителната мярка „запор” върху откритата от депозитаря С. Д. – Г. специална сметка в [фирма] е допусната с цел да се гарантира реализирането на правните последици, които ще произтекат за ищеца – Министърът на финансите като представител на Държавата, от евентуалното благоприятно съдебно решение по иска с правно основание чл.180 ДОПК /отм./ за установяване относителна недействителност спрямо Държавата на сключения от [фирма] и [фирма] договор за особен залог. Предвид обстоятелството, че производството по така предявения иск е приключило с влязло в сила съдебно решение, признаващо в отношенията между страните недействителността на договора за особен залог, причината за допускане на обезпечението не би могла да се счете за отпаднала по смисъла на чл.402 ГПК, както законосъобразно е констатирал и въззивният съд. Фактът, че решението има установителен характер и не се ползва с изпълнителна сила, не рефлектира върху основателността на молбата по чл.402 ГПК и релевираните в този смисъл доводи в частната жалба са изцяло неоснователни. При допускане на запора е прието, че нуждата от тази обезпечителна мярка произтича от търсените с установителния иск по чл.180 ДОПК /отм./ правни последици – признаване на договора за особен залог за относително недействителен спрямо Държавата като условие за насочване на принудително изпълнение върху предмета на залога за удовлетворяване на непогасени и изискуеми публични задължения на [фирма] към Държавата – кредитор. Поради изложеното, като е отказал да отмени обезпечението по съображения за отсъствие на предпоставки от кръга на визираните в чл.402 ГПК, Софийски апелативен съд се е произнесъл в съответствие със закона и определението, с което е отказана отмяна на обезпечението, следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател довод за липса на обезпечителна нужда от поддържане на обезпечителната мярка „запор” поради наличие на друга допусната в хода на исковия процес обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по ЗОЗ на учредения от [фирма] особен залог. Посочената обезпечителна мярка действително е допусната от съда в хода на разглеждане на иска по чл.180 ДОПК /отм./, но предвид извършеното от депозитаря, въпреки съдебната забрана, изпълнение на особения залог, същата не е породила целените правни последици, което е наложило допускането на обезпечение чрез запор върху откритата от депозитаря специална сметка. Следователно, не съществува паралелна обезпечителна мярка, която да обосновава отмяна на допуснатия с определението от 25.11.2008 г. запор на основание чл.402 ГПК.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 13.07.2011 г. по т. д. № 1015/2007 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] – [населено място], за отмяна на основание чл.402 ГПК на обезпечение, допуснато по същото дело с определение от 25.11.2008 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] – [населено място], частна жалба срещу определение от 13.07.2011 г., постановено по т. д. № 1015/2007 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :