О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
С. 26.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 338 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа подадената касационната жалба от П. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. и от К. А. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 152 от 8.11.2011г. по в.гр.д.№ 484/2011г. Варненски апелативен съд,с което е отменено решение № 688 от 20.05.11г.по гр.д.№ 2617/08г. на В.,в частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване на нищожността на договор за ипотека и вместо това е постановено друго,с което е прогласена нищож-ността на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие на сключения на 6.08.99г.между К. А. А. и Г. В. В. договор за ипотека за апартамент №7 със застроена площ от 80.50кв.м.,състоящ се от входно антре,дневна с кухненска трапезария, две спални,баня,тоалетна и две лоджии,ведно с изба №1 с площ от 7.20 кв.м.,както и 8.4721%ид.ч.от общите части на сграда и дворното място –п.ІV-5 в кв.134 по плана на VІІ микрорайон-обективиран в н.а.№170 т.ІІ рег.№ 4874 д.397/99г.на нотариус с район на действие РС Варна,вписан под № 194,акт № 156 т.ХХІІІ д.№5316/99г.на службата по вписванията и е потвърдено решение № 688 от 20.05.11г.по гр.д.№ 2617/08г. на В. в останалата му част,като са присъдени разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен процесуално правен въпрос – допустимо ли е без предявен иск,без наведени доводи и твърде-ния от страните,съдът служебно да се произнася относно нищожността на сделка.Счита,че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на приетото в ТР №1/2000г.и №1/2001г.на ОСГК на ВКС. Поставя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и въпроса дали е задължителен за гражданския съд възприетия от В. районна прокуратура извод в постановеното от нея влязло в сила постановление за прекратяване на образувано наказателно производство,че изследваните документи са подписани от Г. В.. Позовава се на определение и решение на ВКС-без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Бил е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК,че ответниците К. А. и П. А. не са собственици на процесния апартамент № 7 и иск за прогласяване на нищожност на договор за ипотека от 6.08.99г.,обективиран в н.а.№170 т.ІІ рег.№ 4874 д.397/99г.на нотариус с район на действие РС Варна.Ищецът е твърдял,че сделката с която е прехвърлена собствеността върху процесния апартамент, обекти-вирана в н.а.№ 114 т.ІІІ рег.№ 6113 д.550/99г.на нотариус с район на действие РС Варна за покупко-продажба от 7.10.99г. е нищожна поради липса на съгласие, защото издаденото пълномощно,чрез което тя е осъществена не е подписано от него/липсва воля за упълномощаването/. Ищецът е оспорил и сочения като негов подпис в договора за ипотека, като е твърдял,че не е сключвал такъв договор.От своя страна ответниците са предявили обратен иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху имота.
За да постанови акта си,въззивният съд е счел,че приетите по делото заключения на три експертизи /една единична и две тройни/,по които шест от общо седемте вещи лица – са категорични,че подписите на упълномощител в пълномощното,на заемател-длъжник в нотариалния акт за ипотека,на заемател в договора за заем от 6.08.99г./за сумата от 10 000 щатски долара и възнаградителна лихва 1200 щатски долара/,на декларатор в декларациите за Г. и по чл.78 ал.1 от З.,както и в молбата до нотариуса – не са на ищеца Г. В.,както и показанията на свидетеля С. и данните за изгубване на документите му за самоличност в близък до обсъждания период – са достатъчни,за да се приеме, че ищецът не е изразявал воля за упълномощаване на лицето, осъществило продажбата по н.а.№ 114 т.ІІІ рег.№ 6113 д.550/99г.на нотариус с район на действие РС Варна и за сключване на договора за ипотека,обективиран в н.а.№170 т.ІІ рег.№ 4874 д.397/99г.на нотариус с район на действие РС Варна.Нищожността на упълномощителната сделка води до недействителност на сключения договор за продажба на основание чл.26 ал.2,във вр.с чл.42 от ЗЗД.По отношение на обстоятелството,че заключенията на приетите по делото експертиза са в различен смисъл от тези,послужили като основание за прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателното производство – въззивният съд е посочил,че постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползва със задължителна за гражданския съд сила.
При съпоставка между така изложените от въззивния съд мотиви и поставените от касатора два въпроса,следва извод,че последните не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото по първият поставен от касатара въпрос /относно допустимостта на постановения въззивен акт/ съдът дължи и служебно произнасяне.Вторият въпрос / дали е задължителен за гражданския съд възприетия от В. районна прокуратура извод/ не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд,касае правилността на направените изводи и освен това – е законодателно уреден в чл.300 от ГПК,съгласно който задължителна за гражданския съд/при това за този,който разглежда гражданските последици от деянието/ е само присъдата на наказателния съд и то само по отношение на посочените в закона нейни части/дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца/.
Липсата на годно общо основание за допустимост – изключва възможността да се допусне касационно обжалване.
Постановеният въззивен акт не е недопустим,защото съдът не се е произнесъл по непредявен иск.Съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, дал е правилна правна квалификация на спорното право и се е произнесъл съобразно заявената фактическа и установената правна фактическа обстановка по делото.Приемайки,договорът за продажба за нищожен на основание чл.26 ал.2,във вр.с чл.42 от ЗЗД-съдът я е прогласил,съответно отрицателния установителен иск за собственост е преценил като основателен,а обратният иск по чл.108 от ЗС е отхвърлил. Прогласил е за нищожен и договора за ипотека на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД.Съпоставката между предявените искове и постановения акт – сочи,че съдът се е произнесъл по направените от страните искания,а твърдението за произнасяне по незаявено основание за нищожност- невярно.Доколкото въззивния съд е обсъждал направен от първата инстанция извод,че сделката е нищожна на основание чл.152 от ЗЗД,то той е изложил мотиви, че това е във връзка с наведен във въззивната жалба довод за нищожност на решението на районния съд и не може да е предмет на обсъждане – в настоящата фаза,доколкото не съставлява негов решаващ мотив.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице посочените основания за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 8.11.2011г. по в.гр.д.№ 484/2011г. Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.