О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
гр.София, 28.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 984 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.12.2008г. по гр.д. № 349 / 2008г., с което Разградски ОС е отхвърлил предявените от К. С. и Б. О. искове срещу с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД.
Жалбоподателката К. С. М. и Б. О. Н. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е постановен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Поддържат, че следва да се допусне касацинно обжалване и на допълнително решение от 06.04.2009г. по гр.д. № 349 / 2008г., с което Разградски ОС ги е осъдил да заплатят разноски и се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът Ю. А. И. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касацинното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 10.07.2008г. по гр.д. №1128/ 2007г. на Кубратски РС, е отхвърлил исковете за прогласяване нищожност на договор от 13.12.2006г., сключен с нот.акт №116/2006г. на нотариус при Кубратски РС, с който С. А. и Ю. А. са продали на Ю. С. 1/2идеална част от УПИ №ХVІІІ-768 в кв.88, заедно със застроените в североизтичната част жилищна сграда и гараж, като сключен в нарушение на закона, липса на съгласие, липса на форма и основание, тъй като единият продавач не е собственик на продадения имот. Съдът е установил, че общ наследодател на страните по делото е С. М. 1973г., който приживе е продал на дъщеря си С. С. и сина си О. С. по 1/2иделна част от дворно място и в индивидуална собственост по една къща, разположени северозападно и югоизточно в мястото.становено е по делото, че дъщерята С. С. и синът й Ю. А. са продали с атакуваната сделка своята част от имота. Ищците – жалбоподатели К. С. – съпруга на сина О. С. и Б. О. негова дъщеря, са поддържали, че те са собственици – първата на 3/4идеални части а втората 1/4идеална част от дворното място и масивна жилищна сграда и гараж, застроени в североизточното част на имота и на по 1/8 идеална част от полумасивната сграда, застроена на гърба на масивната и атакуваната продажба е извършена без тяхно съгласие, липсва форма на сделката, същата противоречи на закона и е без основание. При така установените факти съдът е приел, че продажбата е извършена от собствениците, с тяхно съгласие и сделката е в предписаната от закона нотраиолна форми и има основание, като продавачите са продали това което са притежавали и поради наличието на хоризонтална етажна собственост не са били длъжни да предложат имота първо на съсобствениците си на дворното място-жалбоподате в настоящето производство. Съдът е изложил съображения, че в случая разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС не намира приложение, а и нейното неспазване не води до нищожност на сделката. Прието е, че ищците не са собственици и на полумасивната сграда и гаража, които са предмет на сделката и са индивидуална собственост на продавачите.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателите, за да обосноват допустимост на касационното обжалване поддържат, че с решението е дадено разрешение на основан за делото материалноправен въпрос досежно точното тълкуване на понятието „нарушение на закона”, като основание за нищожност на една сделка и на този въпрос съдът е отговорил в противоречие с практиката на ВКС. Представят към изложението решение по адм.д. №14388/2008г. на ВАС по жалба срещу ОВОС, което е неотносимо към спора, решение от 22.05.1991г. по гр.д. №332/1991г. на ВКС, в която е прието, че съсобственикът може да придобие по давност постройка върху съсобствен терен, решение от 29.10.1993г. по гр.д. №385/93г. на ВС, в което е прието, че нищожността на нотариалното действие води до нищожност на сделката поради липса на форма. Поддържат също така, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочените от жалбоподателите решения Върховният касационен съд не е дал разрешение на въпрос свързан с точното тълкуване на понятието „нарушение на закона” по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, в смисъл различен от този, по който се е произнесъл въззивния съд. При възникване на етажната собственост, като последица от това съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС обща на всички собственици е земята, върху която е построена сградата и в този случай разпореждането с идеална част от тази обща част от някой от етажните собственици би било недопустимо от закона. В практиката си ВКС многократно е приемал, че ако в дворното място с две сгради, които принадлежат на различни собственици собственик на едната сграда може да се разпореди със сградата и с част от притежаваната от него идеална част от дворното място в полза на трето лице и сделката не противоречи на закона, а предявеният иск за прогласяване на нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. В практиката на ВКС е прието също така, че извършената, без да са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС, продажба не е нищожна. Отправянето на предложение до другите съсобственици и неприемането му от тях не е предпоставка за валидност на продажбата, извършена между съсобственика – отчуждител и третото лице. Съгласието на другите съсобственици не е въздигнато в законно основание за валидност на сделката, с която съсобственик продава своя дял на трето лице. Това е така, защото съсобственикът изкупувач замества третото лице – приобретател в придобиването на дела, прехвърлен от съсобственика – прехвърлител. Заместване на насрещната страна в правните последици на нищожен договор обаче изобщо не би могло да се извърши – щом третото лице не придобива, няма какво да премине и върху съсобственика – изкупувач.
Неоснователно е и искането на жалбоподателите за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице липса на съдебна практика по поставения като основан за спора въпрос от жалбоподателите в изложението им, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и на допълнителното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като процесуалния въпрос за дължимостта на разноски на ответниците по отхвърлен иск е разрешен в съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решения от 10.12.2008г. и допълнително такова от 06.04.2009г. по гр.д. № 349 / 2008г. на Разградски ОС, по жалба на К. С. и Б. О.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: