3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 03.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на …….. ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5264 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 547 от 10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 176/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане от 24.04.2014 г. по гр. д. № 179/2014 г. на Кърджалийски районен съд, с което е оставена без движение насрещна искова молба, инкорпорирана в отговор на искова молба с вх. № 2933/14.04.2014 г. и са дадени указания за внасяне на държавна такса по насрещния иск в определен от съда размер.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Кърджалийски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Л. Л. А. от [населено място].
Ответникът по гражданско дело № 179/2014 г. [фирма] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – насочена е против определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба против разпореждане на районен съд.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 179/2014 година на Кърджалийски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от [фирма] против Л. Л. А.. Ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск приет за съвместно разглеждане по същото гражданско дело. С разпореждане от 24.04.2014 г. районният съд е оставил без движение насрещния иск като е указал на ищеца по него да внесе дължимата държавна такса в размер на 436 лв. Л. А. е изпълнил съдебното разпореждане, но е оспорил неговата законосъобразност.
Срещу разпореждането на първоинстанционния съд от 24.04.2014 г. е подадена частна жалба вх. № 3791 от 19.05.2014 г. от Л. Л. А., оставена без разглеждане с определение № 547 от 10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 176/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното разпореждане не съставлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 274, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което на ищеца е указано да отстрани нередовности на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване – чл. 274, ал. 1, т. 2-ра ГПК. Следователно това разпореждане не подлежи на инстанционен контрол. Проверка за правилност на указанията на съда по отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба се извършва от въззивния съд само в случаите на върната искова молба, поради неотстранени в срок нередовности и подадена частна жалба от ищеца срещу това разпореждане. Настоящият случай не е такъв.
Правилно Кърджалийският окръжен съд е приел, че разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение до внасяне на указаната държавна такса, не е прекратително, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса са относими към проверката, която съдът е длъжен да извърши за редовността на исковата молба /арг. чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128, ал. 2 ГПК/, поради което актът на съда, постановен на това основание няма прекратителен характер. Ако ищецът счита, че исковата молба е редовна, тъй като не се дължи указаната държавна такса, той ще получи защита чрез обжалване на прекратителното определение за връщане на исковата молба /чл. 129, ал. 3 ГПК/. В същия смисъл е и т. 5 на ТР 1-2001-ОСГК, което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт. Това тълкувателно решение представлява и задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 на ТР 1-2010-ОСГТК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 547 от 10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 176/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: