4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№906
София 04.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 652/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, постановено на 20.04.2012 г. по гр.д. № 10368/2011 г., с което след отмяна на решението на Софийски районен съд, 53 състав по гр.д. № 39802/2010 г., ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 10 925.23 лв. – застрахователно обезщетение, на основание чл.208 КЗ, ведно със законната лихва от 09.08.2010 г., както и обезщетение за забава в размер на 720.52 лв. за периода от 21.12.2009 г. до 09.08.2010 г., ведно с разноските по делото.
К. счита въззивното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.211, т.2 и чл.186, ал.5 КЗ и при несъобразяване на въведените в Общите условия към договора изключени рискове – клаузата на т.15.32. Според касатора, при постановяване на решението съдът неправилно е извършвал преценка на интереса на застрахователя, тъй като такава преценка би могло да се прави само в случай на неизпълнение на друго, уговорено с договора задължение на застрахования, което не е посочено като изключен риск.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос: „Следва ли съдът, предвид разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ, да извършва преценка на интереса на застрахователя, при условие, че е налице неизпълнение на задължение от застрахования, изрично определено от страните по договора/ в ОУ/ като изключен риск. По първото допълнително основание касаторът се позовава на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд по т.д. № 41/2010 г., като подробно е мотивирана и предпоставката за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, отправен до ВКС, чрез въззивния съд/ макар погрешно да е отразено, че е отговор на въззивна жалба/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Софийски градски съд е приел, че между страните е бил сключен валиден договор за застраховка” Каско на МПС” за собствения на дружеството лек автомобил „Л. Р.” с рег. [рег.номер на МПС] , който е влязъл в сила с плащането на премията в деня на подписване на полицата, независимо, че не е бил маркиран. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, са направени изводи за настъпване на застрахователно събитие – ПТП на 18.12.2009 г., в рамките на покритието, и за наличие на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ.
Решаващият въззивен състав е отхвърлил, като неоснователни доводите на застрахователното дружество както по отношение на предпоставките за влизане в сила на застрахователния договор, така и във връзка твърденията, че неизпълнението на задължението на застрахователя да представи автомобила за оглед и маркиране, е предвидено като изключен риск в ОУ и затова не следва да се преценява дали неизпълнението е съществено и какви са последиците от неизпълнението. В мотивната част към решението е прието на първо място, че застрахователният договор между страните е влязъл в сила при плащането на премията, съгл. чл.187 КЗ, а изискването за маркировка на автомобила не съставлява съществено условия за влизането му в сила. От друга страна, въззивният съд е счел, че липсата на маркировка на лекия автомобил не съставлява съществено неизпълнение на задълженията на застрахования, с оглед интереса на застрахователя, по смисъла на чл.211 т.2 КЗ, тъй като не е довело до увеличаване на застрахователния риск.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният материалноправен въпрос, макар и да е важен за изхода на делото, произнасянето по него, от страна на въззивната инстанция, не е единствено обуславящо фактическите и правни изводи при решаване на гражданскоправния спор. Това следва от мотивите на решаващия състав на СГС, от които е видно, че съдът е формирал обуславящи изхода на делото изводи както по отношение валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Каско на МПС” и влизане в сила на полицата от момента на заплащане на застрахователната премия/ в деня на сключването/, съгл. чл.187 КЗ, така и по отношение на дължимата от съда преценка по чл.211, т.2 КЗ във връзка с предвиденото в ОУ основание за освобождаване от застрахователна отговорност.
В горния смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо да се посочи, че и поддържаните допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не са налице. По приложението на чл.211, т.2 КЗ е създадена практика на ВКС, Търговска колегия – напр., решение № 4 от 21.03.2012 г. по т.д.№ 81/2011 г., ІІ т.о. и решение № 102 от 02.10.20102 г. по т.д.№ 615/2011 г., І т.о., попадаща в обхвата на задължителната за съдилищата по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която практика е надлежно публикувана. В цитираните решения е налице принципно произнасяне по поставения от касатора правен въпрос, а именно, че страните по застрахователния договор са свободни да уговарят както основанието за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка „Каско на МПС”, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, постановено на 20.04.2012 г. по гр.д. № 10368/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: