5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
гр.София, 08.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 2555 по описа
за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. М. срещу решение № 2515 от 2.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2984 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3478 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 20345 по описа за 2010 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, седемнадесети състав, за осъждане на П. А. М. да заплати на Г. П. Г. 5 000 евро неустойка на основание чл.28 от предварителен договор от 13.11.2008 г.
К. П. А. М. твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустими ли са свидетелски показания за установяване изпълнението по договор по чл.160, ал.2 от ЗУТ и чл.19 от ЗЗД, за който е предвидена писмена форма за действителност? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 465 от 27.05.2010 г по гр.д. № 1199/2009 г. на І ГО.
2. Допустимо ли е съдът да присъди неустойка за неизпълнение по договор на същото основание, по което преди това по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД съдът е постановил, че не се дължи връщане, доколкото няма редовно изпълнение от ищеца? Допустимо ли е един и същи факт да бъде тълкуван противоречиво?
3. Допустимо ли е съдът да направи две взаимноизключващи се заключения? В. съд е достигнал до различни правни изводи относно иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД и иска по чл.92 от ЗЗД-по единия иск съдът приема, че няма редовно изпълнение, а по втория, че има неизпълнение.
4. Допустимо ли е съдът да замества волята на страните при тълкуване на договор по реда на чл.20 от ЗЗД и да вмени задължение, което страните изрично не са уговорили и на базата на това задължение да приеме, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника?
5. Допустимо ли е осъждане на страна за неустойка по прекратен по взаимно съгласие договор поради неправилно тълкуване на клаузите на договора между страните от страна на съда, с което на осъдената страна са вменени задължения, които тя не е поемала?
6. Допустимо ли е осъждане на страна за неустойка при прекратен по взаимно съгласие договор, по който договор съдът е констатирал, че е нямало изпълнение по договора от страната, в полза на която е присъдил неустойка?
7. Следва ли да се присъжда неустойка на страна, основаваща своето изпълнение чрез договор между нея и трето за процеса лице, като този договор не е потвърден от другата страна и изпълнението по този договор не е връчвано на другата страна по договора, която да го приеме и одобри?
8. Възражението за прекомерност на цялата неустойка по частично предявен иск подлежи ли на разглеждане при частично заявен иск, или подлежи на разглеждане от съда, пред който евентуално ще бъде предявен иск за пълния размер на сумата? В този случай възражението за прекомерност само до претендирания частичен размер ли се отнася или до пълния размер на неустойката?
Ответникът по жалбата Г. П. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 800 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Г. Г. е сключил с ответника предварителен договор от 13.11.2008 г. за възлагане на проектиране и строителство на сграда в имот, съсобствен на ответника. Ищецът е следвало да изработи предпроектните проучвания, които подлежат на одобрение от собствениците на имота в 14 дневен срок от уведомяването им според чл.3 от договора. Съгласно чл.28 от този договор, ако някоя от страните не изпълни което и да е от задълженията си, тя дължи неустойка в размер на 50 000 евро. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът многократно е представил на ответника и на останалите съсобственици предпроектните проучвания и четири пъти ги е преработвал, но съсобствениците неоснователно, най-вече поради противоречия помежду си, отказвали да ги одобрят. Вместо това с нотариална покана от 20 септември 2010 г. собствениците заявили, че развалят договора поради неизпълнение от страна на ищеца и са го поканили на среща на 12.10.2010 г. за уреждане на взаимоотношенията. Видно от съставения констативен протокол № 178, том №, рег. № 3144/10 г. ищецът се е отзовал на поканата, заявил е, че не той, а собствениците са неизправна страна и е поискал заплащане на предвидената в договора неустойка. При тези данни, тълкувайки клаузите на договора, въззивният съд е приел, че ответникът е имал задължение да одобри изготвените от ищеца предпроектни проучвания, което не е изпълнил. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен предявеният като частичен иск за заплащане на 5 000 евро неустойка за неизпълнение на това задължение. В. съд е счел, че възражението на ответника за нейната прекомерност е неоснователно, вземайки предвид частично предявения, а не пълния размер от 50 000 евро.
Тъй като съдът се е позовал на свидетелските показания, за да приеме, че ищецът е представил на ответника предпроектните проучвания, първият въпрос на касатора е от значение за изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос обаче съответства на ясните процесуални норми на чл.164, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК и не противоречи на чл.19 от ЗЗД и чл.160, ал.2 от ЗУТ, противно на твърдението на касатора. Въвеждането на писмена форма за действителност на предварителните договори за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална форма, както и писмената форма за уреждане на отношенията между участниците в строителството, не води до ограничения в използването на свидетелските показания за установяване изпълнението на задължения, които не са свързани с прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот. Затова по този въпрос въззивното решение не противоречи на решение № 465 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 1199/2009 г. на І ГО на ВКС, тъй като в това решение се има предвид недопустимостта да се установяват със свидетелски показания договор за продажба на недвижим имот, а не други задължения. В настоящия случай посредством свидетелски показания е установено представянето на предпроектни проучвания, за което не съществува забрана в процесуалния закон. Ето защо по първия въпрос на касатора касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Последният въпрос на касатора също е относим към спора с оглед мотивите на въззивния съд, но отговорът, даден от съда съответства на закона и не представлява никакво затруднение в практиката, затова не е необходимо да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос. При частично предявен осъдителен иск силата на пресъдено нещо се формира само до размера на уважената част от иска, поради което е достатъчно съдът да основе своите съображения, като вземе предвид частично предявения, а не пълния размер на иска.
С необжалваната част на въззивното решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.55, ал.1, изречение трето от ЗЗД за заплащане на направените от ищеца разходи по договора, затова касаторът счита, че е налице противоречие между тази част и обжалваната от него част от решението, с която искът за неустойка е уважен. В тази връзка е формулирал своя втори и трети въпрос в изложението. Евентуалното наличие на вътрешни противоречия в решението на въззивния съд обаче не засяга обжалваната част на решението. Това противоречие би могло да доведе до необоснованост, което е основание за касиране на решението съобразно чл.281, т.3 от ГПК, но не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване.
Останалите въпроси на касатора са основани на невярно описаната от него фактическа обстановка и на негово превратно тълкуване на изводите на въззивния съд. Съгласно чл.20 от ЗЗД съдът има правомощията да тълкува действителната обща воля на страните, като отделните клаузи трябва да се схващат във връзка помежду си. Точно така е процедирал въззивният съд, като е взел предвид и чл.21 от договора между страните, за да достигне до извода, че одобряването на предпроектните проучвания представлява задължение на ответника, за чието неизпълнение той носи отговорност. Договорът между страните не е бил прекратен с постигане на съгласие, че никоя от страните не носи отговорност за неизпълнението си, както твърди касаторът. Напротив, страните не са се споразумели чия е вината за неизпълнението. Ищецът е доказал изпълнението на задължението си за изготвяне на предпроектните проучвания с помощта на всички доказателствени средства, а не само посредством договори с трето лице. Следователно така формулираните от касатора четвърти, пети, шести и седми въпрос не съответстват на действително установената фактическа обстановка и на изводите на въззивния съд, поради което също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът П. М. дължи на Г. Г. 800 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2515 от 2.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2984 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3478 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 20345 по описа за 2010 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, седемнадесети състав, за осъждане на П. А. М. да заплати на Г. П. Г. 5 000 евро неустойка на основание чл.28 от предварителен договор от 13.11.2008 г.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на Г. П. Г., ЕГН [ЕГН], сумата 800/осемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: