О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 10.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадести юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 3125/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Св. Д. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], [община], област П., против въззивно решение № 347/24.02.2015 г. по в.гр.д.№ 3205/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2774/02.07.2013 г. по гр.д.№ 7414/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място], [община], област П., против Н. М. Г. от [населено място], иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 86 172 лева,както и лихвите върху тази сума,считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане,както и в частта,с която са уважени предявените от Н. М. Г. от [населено място], против [фирма] – [населено място], [община], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, във връзка с чл.245, ал.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ във връзка с чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси : 1. Необходима предпоставка ли е извършването на инвентаризация за установяването на липси при ангажирането на отчетническата отговорност ; 2. При установени липси в предприятието, настъпили в период, в който лицето е заемало отчетническа длъжност, в чия тежест е да докаже дали същите са причинени от ответника и какви са последиците в случай, че това не бъде сторено ; 3. При извършването на инвентаризация, допустимо ли е извършването на компенсация на липси с излишъци, когато се касае за индивидуално определени вещи .Позовава се на две решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация – Н. М. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Г.М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК , с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че претенцията на [фирма] – [населено място], [община], област П., е неоснователна, тъй като в тежест на работодателя е да докаже наличието на липса, а в тежест на служителя е да докаже, че не е причинил щетата или не я е причинил виновно. С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод,че проведената инвентаризация е била опорочена,тъй като: не е изготвен инвентаризационен опис, разпечатан от системата, в който е следвало да се впишат съответно установените количества,липсват подписани от материално–отговорното лице листове от инвентаризационен опис; в инвентаризацията са участвали лица,които не са били определени от ръководството за участие в нея,като същите извършвали броене и въвеждане в системата на преброените артикули; липсват доказателства за наличностите преди и след инвентаризацията, при съпоставката на които да се установи дали е налице липса и в какъв размер; не се установява и с категоричност дали при извършването на процедурата е била извършена компенсация на липси с излишъци. Освен това се установява, че извън работното време на Г. са били изнасяни стоки от склада, като фактически той не е могъл да осъществява контрол върху този процес като МОЛ. Установени са и пропуски при завеждане на готовата продукция,а именно заприходени стоки са били намирани в други отдели, като част от дарени хладилници са се водели в системата като заприходени в склад “Готова продукция”.Въз основа на тези изводи съдът е направил крайния си извод, че по делото не е доказано служителят да е причинил щетата, още повече, че дружеството работодател е създало пречки за събиране на доказателства, като не е представило намиращи се при него документи – дневници при охрана на вход изход, износни бележки.Освен това искът е останал недоказан и на друго основание – не се установява какъв е размера на липсващата стока.
На първо място следва да се посочи, че макар касаторът да обжалва цялото въззивно решение, по естеството си в касационната жалба са наведени само оплаквания срещу въззивното решение в частта му по насрещния иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Същото се отнася и за поставените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК въпроси.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касаторът въпроси действително са правни, но нямат връзка с решаващите изводи на въззивната инстанция, а именно, че в тежест на работодателя е да докаже наличието на липса, както и това, че работодателят – ищец по насрещната искова молба е създал пречки за събиране на доказателства, като не е представил намиращи се в него документи, както и че искът е останал недоказан по размер.По естеството това представлява липса на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с цитираното тълкувателно решение.Константна е практиката,че инвентаризацията е способ, чрез който се обхващат процесите и фактите, настъпили през определен период в предприятието, и оказали влияние върху неговите активи и пасиви. Чрез инвентаризацията се установяват наличните активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризациите се извършват от комисия по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите и на пасивите в годишния финансов отчет– чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството в редакцията към правнорелевантния момент. Годишната инвентаризация обаче не е предпоставка за ангажиране на отговорността на отчетника, тъй като инвентаризация може да се направи по всяко време и за какъвто и да е период. Неизвършването на инвентаризация или извършването извън нормативно определените срокове не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на материалноотговорно лице. Работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а последният – разходването им по предназначение. В този смисъл са решение № 690 /03.01.2011 г. по гр. дело № 681/2009 г. на ВКС, IV г.о. и посоченото от касатора решение № 317/15.11.2011 г. по гр. дело №1803/2010 г. на ВКС, III г.о.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 1996 /хиляда деветстотин деветдесет и шест/лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 347/24.02.2015 г. по в.гр.д.№ 3205/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [община], област П., да заплати на Н. М. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.6, ап.17, разноски за настоящата инстанция в размер на 1996 /хиляда деветстотин деветдесет и шест/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: