О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 22.11.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2687 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. П., чрез адв. М. С. – Ц., срещу въззивно решение № 441 от 23.02.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 3134/2017 г.
Излага доводи за неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Насрещната страна А. Й. Д., чрез адв. Т. Б., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на сторените в инстанцията разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Тя е недопустима обаче в частта по иска за връщане на сумата от 5 000 лв., предявена като частичен иск, която сума била дадена на неосъществено основание, за ремонт на апартамент. Искът е по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, оценяем, по гражданско дело и въззивното решение, постановено по него, е изключено от касационен контрол – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Без значение е, че искът е заявен като частичен, защото цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена. Тя определя родовата и функционална подсъдност, като и размера на държавните такси. Правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не се влияе и от сбора на субективните и/или обективно съединени искове, по които е постановено въззивното решение. Цената на иска се определя по правилата на чл. 68 и 69 ГПК и не е равна на сбора от сумите, търсени по отделните искове, съединени за общо разглеждане в едно исково производство. При обективно кумулативно съединяване на искове, съдът следи за наличие на условията и липсата на пречки за разглеждане на всеки един поотделно. Така и касационният съд преценява функционалната подсъдност на въззивното решение, постановено по всеки един от отделните искове.
В заключение, въззивното решение в обсъжданата част не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.
Въззивното решение, постановено по иска за сумата от 25 000 лв., попада в обхвата на касационния контрол и в тази част касационната жалба е допустима.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил иска на В. П. П. против А. Й. К. за връщане на сума от 25 000 лв., предявен като частичен, съставляващ заплатена цена за покупко-продажба на апартамент, дължима на неосъществено основание – несбъднато условие по договор за дарение.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 27.03.2006 г. между ответника А. Й. Д., в качеството ? на възложител, и трето на спора лице – [фирма], в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, по силата на който изпълнителят се задължил да прехвърли на възложителя апартамент № 2, находящ се на първия етаж със застроена площ от 107, 81 кв.м. заедно със 15,23 кв.м. идеални части от общите части на сградата, заедно с мазе № 16 с площ от 1,35 кв.м. Уговорена била цена в размер на 42 116 лв., която следвало да бъде платена на две вноски – първата в размер на 39 116 лв. до 15.04.2006 г. и втората в размер на 3 000 лв. до 31.12.2006 г. С авизо от 12.04.2006 г. В. П. П. превел по сметка на дружеството-изпълнител първата вноска, а на 13.04.2006 г. била издадена фактура за сумата на името на А. Й. Д.. На 21.12.2006 г., с договор, оформен в нотариален акт № …, том …, рег. …., дело ….. г., [фирма] продало на А. Й. Д., в състояние на груб стоеж, гореописания апартамент № 2, ведно с прилежащите части, за сумата от 42 116 лв.
Съдът, също така установил, че В. П. и А. Д. са били съдружници в дружество [фирма]. При превода на парите от П., той бил в бракоразводен процес с друго лице, като бракът бил прекратен по-късно с влязло в сила решение.
Съдът приел, че не е установено да е постигнато съгласие В. П. да отстъпи веднага и безвъзмездно на А. Д. парични суми за покупка на апартамента и за ремонт, нито, че извършеният превод по сметка на [фирма] е с тази цел. Не е установено да е съществувала уговорка между страните да сключат брак, нито, че подобна уговорка е условието, при което е извършено дарението.
Съдът не кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели поради това, че са противоречиви и неподкрепени от другите доказателства по делото. Посочил, че само въз основа на тях не може да достигне до заключение за наличие на твърдяното отлагателно условие – бъдещо сключване на брак между П. и Д..
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: следва ли да се приеме, че страната не е провела пълно и главно доказване, ако не е посочила доказателства относно твърденията, за които съдът не ? е указал, че не сочи такива твърдения и неправилно е разпределил доказателствената тежест поради неправилно приета правна квалификация на иска?
Въпросът е свързан с оплакването, че съдът в доклада не е указал на страната, че не сочи доказателства за наличие на отлагателно условие за дарението при разпределение на доказателствената тежест.
Въпросът евентуално има отношение към процесуалните действия на първата инстанция, не и към въззивното решение.
От друга страна, страната е посочила доказателства в подкрепа на твърденията, че договорът е сключен при условие да се сключи брак, но при обсъждането им, съдът е намерил, че те не установяват горното твърдение. Задължение на съда е да указва кое фактическо твърдение подлежи на доказване, както и за кое, подлежащо на доказване от страната твърдение, тя не сочи доказателства, но не и дали посочените и представени доказателства са достатъчни, за да установят твърденията на страната.
В случая, няма касационен довод, нито има поставен правен въпрос, но за пълнота на изложението, следва да се посочи, че въззивната инстанция не е била и в хипотеза на служебно задължение да повтори доклада на първата инстанция. Вярно е, че апелативният съд е преквалифицирал иска от чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (дадено при начална липса на основание) на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (дадено при неосъществено основание), но квалификацията е уточнена въз основа на твърденията в исковата молба, по които и първостепенният съд се е произнесъл. Релевантни са твърденията, че между насрещните страни е сключен договор за дарение, както и, че е уговореното условие за действие на договора – сключване на брак между съконтрахентите. Те са тези, които подлежат на установяване, като е без значение за доказването дали претенцията за връщане на даденото ще се квалифицира като такова при първоначална липса на основание или при неосъществено основание.
Освен казаното, съдът е приел първо, че изобщо не се установява наличие на дарствено намерение при превода на сумата, във връзка с който извод няма оплаквания в касационната жалба и правни въпроси, който извод е достатъчен за отхвърляне на иска. Тогава, без значение се е дали е доказано твърдяното условие, при което бил сключен този договор.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 480 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба, подадена от В. П. П., против въззивно решение № 441/23.02.2018 г. по въззивно гр.д. № 3134/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта по иска за връщане на сумата от 5 000 лв., предявена като частичен иск, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част по касационно гр.д. № 2687/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 441 от 23.02.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 3134/2017 г. по иска, частично предявен, за връщане на 25 000 лв., дадени от В. П. П. на А. Й. Д., на неосъществено основание, за покупка на апартамент, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД .
ОСЪЖДА В. П. П. да заплати на А. Й. Д. сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: