О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
гр. София, 15.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 655 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб М. – П.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. К. – Б. срещу решение № 372 от 25.11.2015г. по т. дело № 627/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 404 от 07.07.2015г. по т. дело № 640/2014г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение и Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб М. – П.“ е осъдено да заплати на А. С. С., В. С. Б. и С. С. А. сумата 600 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени като незаконосъобразни и нарушаващи изискванията на устава всички решения, приети от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб М. – П.“ на 26.07.2014г. и отразени в печатния протокол за събранието, съставен на същата дата: процедурните решения, отразени в протокола, решение № 1 по т. 1 от дневния ред на събранието; за освобождаване на дотогавашния членски състав на Управителния съвет и избор на състав на същия съвет; решение № 3, с което В. М. Ф. е избран за председател на Управителния съвет на сдружението; решение № 4, отнасящо се до т. 3 от обявения в протокола дневен ред, съгласно което е решено ответното сдружение да не участва в създаването на ФК [фирма] поради липса на условие за учредяване на клуба като акционерно дружество. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 1 050 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Как следва да се извършват измененията в управителния съвет на сдружение с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, свързани с освобождаване и приемане на отделни негови членове, а не с промяна на целия негов състав?
2. Възможно ли е да се извършат промени в отделни членове на управителен съвет на сдружение с нестопанска цел, без да се освободи управителният съвет в цялост като колективен орган на управление на сдружението по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗЮЛНЦ?
Ответникът В. С. Б. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Д. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили волята на съда, обективирана в решението му. Въззивният съд е установил множество нарушения на ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението, които са го мотивирали да постанови обжалвания съдебен акт, а не разрешението на посочените от касатора въпроси. Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице поради това, че позоваването на посоченото основание не е подкрепено с практика на ВКС, от която съдебният състав да се е отклонил. По отношение на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът твърди, че касаторът не е мотивирал наличието на отделните елементи, посочените разпоредби на чл. 23, ал. 2 и чл. 39 ЗЮЛНЦ са неотносими към формулираните въпроси, тези правни норми не са неясни или непълни, както и касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за погрешно прилагане на закона, за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Ответниците А. С. С. и С. С. А., двамата от [населено място] /ищци в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 281 ГПК – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в нея са посочени касационни основания, а в изложението – основания за допускане на касационно обжалване.
За да направи извод за основателност на предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е приел, че при свикване и провеждане на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб М. – П.“, [населено място] е допуснато нарушение на чл. 39, ал. 1 от Устава, съответно на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, чл. 38, ал. 4, изр. 1-во и чл. 47, ал. 5 от Устава на сдружението.
Изложил е съображения, че приетото по т. 2 от дневния ред на Общото събрание от 26.07.2014г. решение за „предсрочно прекратяване на мандата“ на управителния съвет въобще не е било включено в предварително обявения дневен ред на общото събрание; предмет на обсъждане и гласуване по т. 2 от дневния ред е бил въпросът за „Освобождаване и приемане на нови членове на Управителния съвет“; към момента на провеждане на събранието оставки били подадени от трима члена на управителния съвет, които оставки не били предложени на обсъждане; Н. Ф. е направил предложение за освобождаване на четвъртия член на управителния съвет, но не е направено предложение от никого за разглеждане и гласуване на решение за освобождаване на петия член на управителния съвет. Въз основа на посочените съображения решаващият съдебен състав е заключил, че взетото решение за предсрочното прекратяване мандата на целия управителен съвет и за избор на нови четирима членове на управителния съвет е в очевидно нарушение на чл. 39, ал. 1 от Устава и съответно чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ.
Изводът за противоречие на решение № 3 по протокола на Общото събрание от 26.07.2014 г. за избор на Председател на сдружението на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Устава и чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ е аргументиран със следните обстоятелства: тази точка не е била включена в дневния ред на Общото събрание; някои членове на сдружението от общо присъстващите в залата 69 члена са напуснали заседанието веднага след избора на първите четирима члена на управителния съвет, поради което вписването в протокола, че са гласували 69 члена е невярно. Поради установяване неверността на вписаните в протокола данни и невъзможността изборът на новия Председател да бъде проверен за съответствие с необходимото по чл. 38, ал. 4, изр. 1-во от Устава мнозинство въззивната инстанция е приела, че предявеният иск за отмяна на решенията по т. 2, 3 и 4 следва да бъде уважен.
Въззивният съд е уважил иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и поради липсата на данни за спазване на условията по чл. 47, ал. 5 от Устава. Не е кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание на 06.04.2015 г. свидетели Н. Ф. и В. В. относно уведомяване на членовете на сдружението за новите кандидатури, като е приел, че свидетелските показания са недостатъчни, непроверими, самият свидетел Н. Ф. е заявил пред съда, че не е уведомявал някои членове /Г. И. и П. К./ за тези кандидатури, както и че никой никого не е уведомявал за кандидатурата на новоизбрания председател В. Ф., каквото е изричното, но неспазено при избора му изискване на разпоредбата по чл. 47, ал. 5 от Устава на сдружението.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора правни въпроси са важни, но както и да бъдат решени, същите не биха променили изхода на спора, тъй като основателността на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание от 26.07.2014 г. на сдружението е аргументиран и с нарушение на други разпоредби от Устава на сдружението. Въззивната инстанция е приела, че изискванията на чл. 47, ал. 5 от Устава на сдружението за свикване и провеждане на Общото събрание относно избор на председател и Управителен съвет не са спазени, във връзка с която разпоредба касаторът не е изложил релевантен правен въпрос.
Твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е налице и поради това, че касаторът не е посочил постоянната практика на ВКС, която счита, че е нарушена при разрешаване на посочените от него правни въпроси.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен и поради обстоятелството, че отговорът на посочените от касатора въпроси зависи от разпоредбите в устава на сдружението и конкретните доказателства по делото.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника В. С. Б. направените от последния разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/ в размер 600 лв.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372 от 25.11.2015г. по т. дело № 627/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб М. – П.“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], Стадион М. да заплати на В. С. Б. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.