О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр. София 13.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 467 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Областен управител на област Б., чрез гл. юрисконсулт С. С. – представител на Областна администрация Б. против решение № III-139/11.11.2014 г. по в.гр.дело № 1851/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1654/12.08.2014 г. по гр.дело № 3209/2014 г. на Бургаския районен съд в уважената част на предявените искове от Т. В. Т. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. по приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325,ал.1,т.12 КТ, че ВКС в практиката си е приел, че посоченото уволнително основание е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова запазва основните си характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В практиката на ВКС е указано, че в хипотезата на чл.325,ал.1,т.12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител – с административен акт или нормативен акт, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2. подлежи ли на контрол по целесъобразност решението на органа за трансформиране на длъжност по трудово правоотношение в длъжност по служебно правоотношение, решен в противоречие с практиката на ВКС, решение № 734/11.01.2011 г. по гр.дело № 449/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 2656/09.04.2013 г. по в.гр.дело № 17239/2012 г. на Софийски градски съд, 3. трябва ли и колко съществено следва да бъдат променени трудовите функции при определяне на длъжност заемана по трудово правоотношение в длъжност заемана по служебно правоотношение и следва ли за последната да бъдат разписани/в длъжностната характеристика/ всички дейности, предвидени в чл.6 от НПКДА, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според жалбоподателя поставените въпроси по п.1-ви и 2-ри са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Т. В. Т. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Т. В. Т. със заповед № РД-15-57/01.04.2014 г. на Областен управител на област Б., издадена на основание чл.325,ал.1,т.12 КТ и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 02.04.2014 г. до 31.07.2014 г. за сумата 1960 лв.
От фактическа страна е прието, че ищцата Т. Т. е заемала длъжността „специалист” в отдел „Координация и контрол” при дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” в Областна администрация – Б. по трудово правоотношение.
Със заповед № РД-15-57 / 01.04.2014 г. на Областния управител на Област- Б. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 02.04.2014 г., съгласно длъжностно разписание в сила от 01.04.2014 г.
Прието е, че според заповед № РД-10-70/01.04.2014 г. и утвърдено с нея длъжностно разписание на областна администрация Област – Б., в сила от 01.04.2014 г. на Областния управител на Област Б., считано от 01.04.2012 г. е определена структурата на областната администрация с обща численост от 45 щатни бройки. За отдел „Координация и административен контрол” при дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” е предвидена една щатна бройка за длъжността „старши експерт” – длъжностно ниво 10 , експертно ниво 6 , като е посочено, че същата следва да се заеме по служебно правоотношение. Прието е също, че е определена и една щатна бройка за длъжността „специалист“ , за която според съда е безспорно установено от приложената длъжностна характеристика, че трансформира длъжността – „технически сътрудник – шофьор“ , а не трудовата функция на ищцата по заеманата от нея длъжност .
Въззивният съд е приел, че тежестта на доказване за наличието на предпоставките за законосъобразността на уволнението на ищцата е върху работодателя, че последният следва да установи, че длъжността заемана от нея, е определена за заемане от държавен служител – по служебно правоотношение , при спазване на законовите изисквания .
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител, според които длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“. Приел е, че с постановление № 129 на МС от 26.06.2012 г. е приет Класификатор на длъжностите в администрацията /К./ и Наредба за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ – обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 год. Позовал се е на текста на чл. 3 от НПКДА и е приел, че длъжностите в администрацията са – ръководни, експертни и технически. Посочил е, че експертните длъжности в администрацията са – експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и експертни длъжности със спомагателни функции.
Съдът е приел, че длъжностите в администрацията се заемат от държавни служители и от лица работещи по трудово правоотношение. Приел е също, че от държавни служители се заемат следните длъжности – ръководни длъжности, експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, други специфични длъжности, посочени в Класификатора на длъжностите в администрацията.
Посочил е, че от лица, работещи по трудово правоотношение, се заемат длъжностите – експертните длъжности със спомагателни функции, техническите длъжности .
Прието е, че заеманата от ищцата длъжност „специалист“ е експертна длъжност със спомагателни функции, определена по К. за заемане по трудово правоотношение . Съдът е обсъдил твърденията на работодателя, че длъжността заемана от ищцата е трансформирана в длъжност с наименование „старши експерт“, която е експертна длъжност определена по новото длъжностно разписание за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че наименованията на длъжностите е без значение, че е важно съдържанието на трудовите функции.
Съдът е съпоставил представената длъжностна характеристика подписана от ищцата на 24.09.2013 год. за длъжността „специалист“ и длъжностната характеристика представена от работодателя за трансформираната длъжност „старши експерт“ и е приел, че е налице съвпадение на основните трудови функции по двете длъжности – налице е идентичност по отношение на мястото на длъжността в структурата на организацията – и в двата случая липсват подчинени звена, областите на дейност, преките задължения, отчитането на работата и отговорностите, вземането на решенията, контактите, изискванията за заемане на длъжността и необходимите компоненти. Прието е, че по някои от показателите е налице пълна идентичност на изискванията по длъжностните характеристики, а там, където има добавки за новата длъжност, те са несъществени и не променят характера на трудовата функция.
Прието е,че основен спорен въпрос при наличие на съвпадение на трудовите функции по двете длъжности е дали описаните съгласно длъжностната характеристика трудови функции за длъжността с наименование „старши експерт“ могат да мотивират наличие на експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, за която е предвидено заемане по служебно правоотношение или мотивират наличие на експертна длъжност със спомагателни функции, за която е предвидено заемане по трудово правоотношение ?
Взети са предвид разпоредбите на чл. 6 от НПКДА, според които изпълнението на експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции е свързано със – изготвяне на становища по проекти на нормативни актове, на стратегии, концепции и проблеми, участие в разработването на проекти на стратегии, концепции, програми и на нормативни актове, изготвяне на анализи и прогнози, събиране и обработка на информация, поддържане на регистри и бази данни, прилагане на законодателството, анализиране и разработване на предложения за решения на управленски проблеми, осъществяване на контролни функции както по отношение на дейността на администрацията, така и спрямо дейността на други физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт, изготвяне на анализи на практиката по прилагане на нормативни актове и на предложения за решаване на възникнали проблеми, предоставяне на административни услуги .
Прието е, че за да бъде определена една длъжност като експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции следва посочените в длъжностната характеристика за съответната длъжност трудови функции, а в случая за длъжността с наименование „старши експерт“ да разкриват по – висока степен на самостоятелност и отговорност при вземането на решения. Когато тази степен е по- ниска и има главно подпомагаща функция на по- високите длъжностни нива в администрацията според съда не е налице експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, а е налице длъжност със спомагателни функции. За да направи извода съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 9 от НПКДА, съгласно която изпълнението на експертните длъжности със спомагателни функции е свързано с подпомагането и осигуряването на дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация, че такова е описанието на основната цел на длъжността по представената от работодателя длъжностна характеристика на длъжността „старши експерт“.
С оглед на това е прието, че в случая длъжността с наименование „старши експерт“ по представената длъжностна характеристика сочи, че това е експертна длъжност със спомагателни функции, че основната й трудова цел е подпомагане на други длъжности в администрацията по смисъла на чл.9 от НПКДА, а не осъществяване на аналитични и /или контролни функции по смисъла на чл.6 от НПКДА .
Като е съобразил този извод и разпоредбите на чл.2, ал.2 от Закон за държавния служител, вр. чл. 3 от НПКДА, съдът е заключил, че в противоречие с изискванията на закона работодателят е отредил трансформираната длъжност с наименование „ старши експерт“ за заемане от държавен служител. Според въззивния съд съгласно изискванията на чл.3 от НПКДА с оглед описаните в длъжностната характеристика функции на длъжността, същата е следвало да бъде отредена за заемане по трудово правоотношение, тъй като от лица, работещи по трудово правоотношение, се заемат експертните длъжности със спомагателни функции и техническите длъжности .
Съдът е приел, че целесъобразността при вземане на решение от административен орган може да обхваща само това, което не е регламентирано със законови изисквания и поради това е преценил за неоснователно възражението на ответника, че в преценката за целесъобразност влиза и правомощието на административния орган да отреди експертна длъжност със спомагателни функции за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че това становище на работодателя е в противоречие с разпоредбата на чл.3 от НПКДА , която изрично сочи , че в този случай длъжността се заема по трудово правоотношение .
При тези съображения съдът е направил извода, че работодателят не е установил наличието на твърдените от него предпоставки по чл.325 , ал.1 , т.12 от КТ по обжалваната заповед за уволнение – че за длъжността на ищцата е определено заемане от държавен служител, че предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи, като обжалваната заповед се отмени.
Прието е, че е основателен и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана от нея преди уволнението„специалист” в отдел „Координация и административен контрол” при дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” в Областна администрация Б.. Преценил е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че длъжността вече не съществува е неоснователно, тъй като при отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работника и служителя на предишната работа трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид.
Съдът е приел за установено въз основа на представеното копие на регистрационна карта в дирекция „Бюро по труда” – Б. № 10034568/07.04.2014 г. и писмо от ТД на НАП – Б., че за периода 02.04.2014 г. – 31.07.2014 г. ищцата е останала без работа и поради това искът с пр.осн. чл.344 , ал.1 ,т.3 от КТ за доказан по основание. Прието е също, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 490 лв. и общият размер на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 02.04.2014 г. до 31.07.2014 г. е 1 960 лв. , за която сума искът следва да се уважи ведно с претендираната законна лихва.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос.
С решение № 231/12.06.2013 г. по г.дело № 1353/2013 г. на ВКС,IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК съдът е разрешил правния въпрос за разграничението между основанията чл.325,ал.1,т.12 КТ и чл.328,ал.1,т.2 КТ, ако някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор не са преминали към длъжността, предвидена за заемана по служебно правоотношение. Прието е, че съгласно установената до момента практика на ВКС, „щатът на предприятието“ съставлява общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Прието е също, че уволнителното основание „съкращаване на щата” по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ е налице, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност, че това основание се визуализира чрез намаляване на броя работници /служители/, които са включени в организацията на труда в предприятието,че съкращаване на щата може да е налице и при запазване или увеличаване на щатните бройки (включително при т. нар. „трансформация на длъжности). Според съдебния състав при преценката за наличие на реално съкращаване на щата, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени. Прието е, че според практиката по тълкуването на чл.325 ал.1 т.12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя при тази хипотеза е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Поддържа се, че дадена длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции, че той е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Според съдебния състав във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос в решение 182/13.06.204 г., по гр.дело № 479/2014 г.на ВКС, IV г.о., по чл.290 ГПК, решение № 117/23.04.2012 г. по гр.дело № 967/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 530/29.06.2010 г. по гр.дело № 1654/2009 г. на ВКС, III г.о., всички постановено по чл.290 ГПК.
С решение № 268/21.11.2011 г. по гр.дело № 1414/2010 г. на ВКС, III г., по чл.290 ГПК е прието, че за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.12 КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят да е определена по съответния ред, установен в Закона за държавния служител за заемане от държавен служител – т.е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.
С цитираните от жалбоподателя решения № 110/09.06.2011 г. по гр.дело № 329/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 405/28.06.2010 г. по гр.дело № 773/2009 г. на вКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК не е разрешаван поставения правен въпрос и поради това съдът не ги обсъжда.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. Основните решаващи изводи са съда са, че за длъжността, заемана от ищцата, с променено наименование и запазени основни характеризиращи я трудови функции е определена за заемане от държавен служител от работодателя. Взети са предвид трудовите функции съобразно длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт” и разпоредбите на чл.6 и чл.9 от НПКДА, приложими в случая и е направил извод, че длъжността „старши експерт” е експертна длъжност със спомагателни функции и съгласно чл.2,ал.2 от Закона за държавния служител и чл.3,ал.6,т.1 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, според които тази длъжност се заема от лица, работещи по трудово правоотношение. Работодателят в нарушение на чл.2,ал.2 от Закона за държавния служител и чл.3,ал.6,т.1 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията е определил за заемане от държавен служител длъжност, която се заема от лица работещи по трудово правоотношение.
Неоснователни са доводите на жлабоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос.
С решение № 734/11.01.2011 г. по гр.дело № 449/2010 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 344,ал.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, че при реализирана по съдебен ред защита срещу уволнението , уволненият работник или служител може да се позовава на незаконност на уволнението , а не на неговата нецелесъобразност. С оглед на това според съдебния състав и правомощията на съда при разрешаване на спора, с който е сезиран, са относно проверка законността на уволнението, а не на неговата целесъобразност. Прието е, че уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание , при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени / напр. при дисциплинарното уволнение/, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила при уволнение или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение – напр. подбор. по чл. 329 КТ. Критерият за разграничение между незаконосъобразност и нецелесъобразност на действията на работодателя във връзка с извършено от него уволнение е относимата към съответния вид уволнение законова регламентация. Когато оплакванията касаят нарушение на тази законова регламентация, очевидно се оспорва законосъобразността на уволнението. В останалите случаи същите касаят целесъобразността на заповедта за уволнение е не могат да служат като основание за нейната отмяна. В настоящият случай съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика на ВКС, тъй като в случая е установено нарушение от работодателя на законовата регламентация на уволнението по чл.325, ал.1,т.12, а не се касае упражнен контрол от съда по целесъобразност.
Цитираното от жалбоподателя влязло в сила решени № 2656/09.04.2013 г. по в.гр.дело № 17239/2012 г. на СГС не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, тъй като съдът се е произнесъл по различна хипотеза от настоящата, поради което е правните изводи са различни.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПк, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия и втори правен въпрос. Същите касаят приложението на разпоредбите на чл.325,ал.1,т.12 КТ, на чл.2,ал.2 от Закона за държавния служител и чл.3,ал.6,т.1 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, всяка от които разпоредби е пълна и ясна и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Областен управител на област Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № III -139/11.11.2014 г., постановено по в.гр. дело № 1851/2014 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11-00-418/24.11.2014 г., подадена от Областния управител на област Б., чрез гл.юрисконсулт в отдел „ПНО” на Областна администрация Б. С. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: