О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 22.11.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2401 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Н. Т., чрез процесуалния му представител адв. Е. П. от САК, срещу въззивно решение № 422/20.02.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2338/2017 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Б. Т. И. и на Р. М. И. по 100 000 лв. на всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. М. И., настъпила на 27.08.2012 г. в резултат от тежка телесна повреда, нанесена от П. Н. Т. на 08.07.2012 г., на основание чл. 45 ЗЗД, заедно с компенсаторна лихва от 27.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите са за несъобразяване наведени твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, както и липса на обоснована преценка относно действително причинените вреди и завишения размер на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговор от насрещните страни: Б. Т. И. и Р. М. И..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил първостепенното решение № 355/18.01.2017 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 13811/2015 г., е осъдил П. Н. Т. да заплати на Б. Т. И. и Р. М. И. по 100 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Т. М. И. – баща на П. Т. и съпруг на Р. И., на осн. чл. 45 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съдът установил, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1869/2014 г. П. Н. Т. е признат за виновен за това, че на 08.07.2012 г., чрез нанасяне на удари в областта на главата, причинил на Т. М. И. тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък /вътремозъчен кръвоизлив/, с която по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 27.08.2012 г.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на делинквента, че пострадалият е допринесъл за увреждането си, тъй като не са доказани конкретни обстоятелства, които да обусловят тази теза.
Съдът установил, също така, че Т. И. бил на 80 г., но жизнен, занимавал се със земеделие и отглеждане на животни. Живеел заедно със съпругата и семейството на сина си, разбирал се с тях, грижели се един за друг и си помагали. Т. помагал на децата на сина и материално.
След инцидента бил 62 дни в болница, ухото му било отрязано, висяло. Близките ходели при него сутрин и вечер всеки ден. Приели загубата много тежко.
При тези съображения, съдът е приел, че ищците са претърпели неимуществени вреди, чието парично обезщетение, по справедливост, определил на по 100 000 лв. за всеки ищец.
Посочил, че с оглед социалноикономическата обстановка към 2012 г. така определеното обезщетение не е завишено.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради неправилно приложение на материалния закон във връзка с размера на присъденото обезщетение, както и поради липсата на преценка относно всички относими обстоятелства и в частност – твърдението за принос на пострадалия към противоправния резултат.
Не е формулиран конкретен въпрос, нито такъв би могъл да бъде изведен от състава на Върховния касационен съд по пътя на уточнението. Посочени са само съдебни актове: решение № 227/02.12.2016 г. по гр.д. № 2229/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 199/30.11.2016 г. по т.д. № 2432/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., които са имали за предмет определяне размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди, но в хипотези, които не са идентични с разглежданата. По гр.д. № 2229/2016 г. по описа на ВКС, III г.о., съдът е дал тълкуване относно специфичните обстоятелствата, имащи отношение при приложението на чл. 52 ЗЗД по искове с правно осн. чл. 2 ЗОДОВ и е определил обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Принципното разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадено в решение № 199/30.11.2016 г. по т.д. № 2432/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., а именно, че се вземат преди както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страна към момента на увреждането, е съобразено и в обжалваното въззивно решение. Конкретните обстоятелства, взети предвид по цитираното търговско дело са различни от настоящото, доколкото и увреждането е различно – търговският спор е по чл. 226, ал. 1 КЗ и е за получени от ищеца увреждания на здравето в резултат на ПТП. Предмет на настоящия иск са неимуществените вреди на ищците, причинени им от смъртта на близък, като смъртта е настъпила 60 дни след инцидента, в който период пострадалият е изпитвал сериозни болки, бил обезобразен, а неговите роднини – ищците, са били свидетели на това и сами са преживявали тежко състоянието му.
Не е осъществен и фактическият състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът обосновава очевидна неправилност на решението поради неотчетено съпричиняване от страна на пострадалия Т. М. И., но първо, не е вярно твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по въведеното възражение – изрично се е обосновал, че то е неоснователно, като недоказано. На второ място, в касационната жалба касаторът се позовава на мотиви на наказателния съд относно съпричиняване на увреждането, които няма как да бъдат взети предвид от гражданския съд, щом не са елемент от престъпния състав (основен или квалифициран) – те са извън обхвата на чл. 222 ГПК, а принципът на непосредственост забранява на решаващият съд да обсъжда събрани от друг съд, не по делегация, доказателства, още по-малко има някакво основание да ползва фактически или правни заключения на съд по друго дело (изкл. случаите на обвързваща сила на мотивите).
Относно отношенията между починалия и ищците касаторът пък се позовава на обстоятелства, които не са установени от съда.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 422/20.02.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2338/2017 г. в частта, с която П. Н. Т. е осъден да заплати на Б. Т. И. и на Р. М. И. по 100 000 лв. на всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. М. И., настъпила на 27.08.2012 г. в резултат от тежка телесна повреда, нанесена от П. Н. Т. на 08.07.2012 г., на основание чл. 45 ЗЗД, заедно с компенсаторна лихва от 27.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: