3
Определение по ч.т.д.№ 708/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______
София, ______ 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 708 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.129 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. Д. Г.” и Е. Г.” срещу Определение № 332 от 29.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 334/1010 год. на Варненския апелативен съд с което са потвърдени определението от 21.04.2010 год. и определението от 22.04.2010 год., постановени по т.д.№ 26/2009 год. на Разградския окръжен съд. С първото определение, като е счел, че е не са отстранени нередовностите по исковата молба на едноличните търговци срещу Н. Г. И., Е. К. – Г. Д.” и „Ф. Е., първоинстанционният съд е прекратил производството по иска/исковете и е разпоредил връщането на ИМ. С второто определение е присъдил разноски в полза на ответниците на основание чл.78 ал.4 ГПК, съобразно разходите им за адвокатски възнаграждения.
На депозираната на 19.06.2009 год. ИМ с посочено правно основание чл.45 ЗЗД съдът е дал ход, провел е процедурата по чл.131-146 ГПК, допуснал е събирането на доказателства. Прекратил е производството по иска (обективно и субективно съединените искове) в резултат на последващите процесуални действия на ищците, депозиране на две последващи уточнения, изменения и допълнения в обстоятелствената част и петитума на ИМ, съдържащи взаимно изключващи се правни конструкции, несъвместими обстоятелства и неясен петитум (доколкото съответникът Е. К. Д.” е конституиран по реда на чл.228 ал.3 ГПК и пр. Въпреки указанията на РзОС, след направените искания за изменения и допълване, ИМ не е била приведена в съответствие с изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, поради което съдът е разпореди връщането и.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изложени са фактите по спора. Посочени са 3 въпроса: „1./ При наличието на непозволено увреждане, следва ли да се претендира от съда, увреденият (ищецът) да посочва дали е в резултат на индивидуални действия (деликт) или в следствие на лошо изпълнение на договорни задължения, когато липсват достатъчно доказателства при повдигане на спора.; 2./ Следва ли съдът да задължава страните да представят исканите писмени доказателства от участниците в спора и тяхното непредставяне да бъде отразено в доклада по делото, а не премълчани; 3./ Следва ли, че се поставя искане за конкретизиране на иска по отношение на претърпяните загуби и неосъществените ползи, след като се посочва, че се търси пазарната стойност на унищожената продукция към определен момент (реализация за стопанската година)? Следва ли да се отчете, че съществуващата към момента пазарна конюнктура е възможно да покрие разходите/загубите?”
Всъщност, касаторите смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт и макар и формулирани като въпроси, налице са твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд – при проверката на ИМ, при доклада по чл.146 ГПК, както и аргументи за целения краен резултат, като изход от спора.
Освен, че нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, формулировката им сочи неразбиране на разликата между вреди, претендирани на договорно основание – чл.82 ЗЗД и вреди от деликт – чл.45 и сл.ЗЗД; разликата между изискването на чл.127 ал.2 ГПК и процедурата по чл.190 ГПК, както и игнориране на ограниченията по чл.214 ГПК.
Основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение прилагането на чл.78 ал.4 ГПК в изложението не се съдържат.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 332 от 29.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 334/2010 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.