О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София 28.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 360 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Й. чрез адв. Н срещу решение № 1* от 5.12.08г.по в.гр.дело № 1825/07г.на Варненския окръжен съд,с което частично е отменено решение № 2* от 29.06.07г.по гр.дело № 3801/06г.на Варненския районен съд,11 състав и в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен искът,предявен на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от С. Д. Й. като правоприемник по чл.120 от ГПК на Д. К. Т. ,починала на 20.06.06г.за разваляне на договора,сключен с нот.акт № 177,том 21,н.д. № 6898/91г.,по силата на който Д. К. Т. е прехвърлила на сина си К. Д. М. собствения си недвижим имот,представляващ апартамент № 31,находящ се на втория етаж в жилищна сграда,вх. Б в гр. В.,ул.”Б” № 3,с принадлежащото избено помещение № 31,както и 0.4970% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена срещу задължението на К. М. да поеме гледането и издръжката на Д. Т. ,като й осигури нормален и спокоен живот,какъвто е водила досега,докато е жива, до размера на ? ид.част ,като неоснователен.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Приложени са копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответниците по касационната жалба С. Д. М. и Р. К. М. молят въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ответниците по иска-наследници на починалия на 11.09.02г. Кънчо М. /съпруга и дъщеря/ са изпълнявали пълно и добросъвестно задълженията по договора,обективиран в нот.акт № 177/91г.,като са осигурявали на прехвърлителката Д. Т. необходимите за спокоен и нормален живот грижи докато е била жива.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Жалбоподателката не е обосновала кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос,решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч. и с приложените решения,които са постановени по конкретни казуси и имат връзка с настоящия доколкото се отнасят до предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД,но третират различни хипотези,разрешени съобразно фактите и доказателствата за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,включително и на свидетелските показания,въз основа на които въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение,за това дали е налице пълно изпълнение на задълженията по алеаторния договор или не,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Касаторът е възпроизвел законовия текст без да изложи конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличието на непротиворечива практика по приложението на чл.87 ал.3 от ЗЗД.
В изложението се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост,които биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 5.12.08г.,постановено по в. гр.дело № 1825/07г.на Варненския окръжен съд по жалба на С. Д. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.