3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
Гр.София, 26.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 180 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие, като представител на Държавата срещу решение № 471/14.10.13г., постановено по т.д.№ 939/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 206/10.05.13г. по т.д.№ 16/13г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 149137.37 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по т.6.9, б.”б”, „в”, „е”, „ж” от договор № 174/30.05.09г. за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Елените”, находящ се в [община].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 30.05.09г. между страните е сключен договор за отдаване под наем на морски плаж „Елените”, по който е уговорено заплащането от наемодателя на неустойка в размер на годишната наемна цена в случаите по т.7.3 – при съществено неизпълнение на задълженията, изразяваща се в установено неизпълнение на три и повече задължения по договора в рамките на една година или неизпълнение на едно и също задължение повече от три пъти. С оглед на твърденията на наемодателя решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е счел за доказано нарушение, изразяващо се в липсата на необходимия брой спасители при проверката на 28.08.12г. според Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Прието е, че не е допуснато нарушение на изискването по чл.2, т.2 ЗУЧК за осигуряване на 50% активна плажна площ за свободно разполагане на принадлежности, както и на санитаро-хигиенните изисквания – установен е произхода на водата, изтичаща по намиращата се на плажа тръба, както и че необходимите съблекални се намират в хотелите на плажа. Решаващият състав е счел, че са поставени необходимите указателни табели, поради което не са извършени три или повече нарушения на договора и не се дължи уговорената неустойка.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпроса за задължението на съда да обсъди в решението всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите своите фактически и правни изводи. Посочил е практика на ВКС, като въпросът е въведен с оглед на конкретни твърдения по фактите по спора и интерпретация на мотивите на въззивния съд, както и с доводи за неправилност на въззивния акт.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая отговорът на поставения процесуалния въпрос се извежда от разпоредбите на закона и от цитираната от касатора практика. Във въззивното решение са изложени подробни съображения по всяко едно от твърдените нарушения на договора, сочени като основания за заплащане на претендираната неустойка. Решаващият състав е коментирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и значението им за приетото за установено изпълнение или неизпълнение на договорните клаузи. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материално правен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 471/14.10.13г., постановено по т.д.№ 939/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.