2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
[населено място], 15.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1804 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение №973 от 31.03.2014г. по гр.д. №2381/2013г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Г., пълномощник на [фирма], [населено място], за изменение на решение №2105 от 18.12.2013г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като поддържа,че съдът неправилно е приел, че при неоснователност на въззивната и насрещната въззивна жалба и при положение, че в договора за правна помощ и съдействие не е посочено изрично каква част от договорения и платен на адвокат Г. хонорар е за изготвяне на отговор на въззивна жалба и каква част е за изготвяне на насрещна въззивна жалба, то на [фирма] не следва да бъдат присъждани разноски .
Ответникът по частната жалба [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
С определение по т.д. №1805/2014г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №2105/18.12.2013г. по в.гр.д. №2381/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение №282/10.05.2013г. по гр.д. №144/2013г. на Карловски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] има вземане в общ размер на 23 800 лева, представляваща стойността на договор за обществена поръчка от 13.04.2009г., с който са доставени машини за снегопочистване, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.№22/2013г. на Карловски районен съд – 09.01.2013г. Съответно няма да бъде осъществена проверка на правилността на решението в производството по чл.290 от ГПК. Поради това настоящият състав следва да се произнесе с изрично определение по частната жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №973 от 31.03.2014г. по гр.д. №2381/2013г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение №2105 от 18.12.2013г. по същото дело в частта за разноските.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си от 18.12.2013г. в частта за разноските, Пловдивски окръжен съд е приел, че тъй като в договора за правна помощ и съдействие не е посочено изрично каква част от договорения и платен от [фирма], [населено място], на адвокат Г. хонорар е за изготвяне на отговор на въззивна жалба, която е оставена без уважение и каква част е за изготвяне на насрещна въззивна жалба, която също е оставена без уважение, то на дружеството не следва да бъдат присъждани разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, а съгласно алинея трета на същата разпоредба ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая въззивният съд е намерил както въззивната жалба на [община], така и насрещната въззивна жалба на [фирма], [населено място], за неоснователни, поради което на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част от иска за ищеца, и на отхвърлената за ответника. С първоинстанционното решение е признато съществуването на вземане на [фирма], [населено място], в размер на 23 800 лева, като искът му по чл.422 от ГПК срещу [община] е отхвърлен по отношение на претенцията за лихва в размер на 1200 лева. Поради това ищецът – въззивник по насрещната въззивна жалба има право да получи 23 800/25 000 от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, възлизащи на 1428 лева. Доколкото същият е поискал с молбата по чл.248 от ГПК сума в размер на 1425 лева, разноски следва да му бъдат присъдени до заявения размер.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, като вместо това бъде постановено друго, с което [община] бъде осъдена да заплати на [фирма], [населено място], разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1425 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №973 от 31.03.2014г. по гр.д. №2381/2013г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Г., пълномощник на [фирма], [населено място], по чл.248 от ГПК, за изменение на решение №2105 от 18.12.2013г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, офис 3, адвокат Мариана Г., разноски за въззивното производство в размер на 1425 лева /хиляда четиристотин двадесет и пет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.