О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
Гр.София, 19.12. 2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2312/2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на длъжника Л. Е. с ЕИК[ЕИК] /в несъстоятелност/, чрез Л. П. К. /управител с прекратени правомощия/, приподписана от упълномощения адв. К. Б., срещу решение № 1564/19.07.2016 г. по т.д.№ 4959/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е отменено решение № 1330 от 07.08.2013 г. по т.д.№ 1418/2006 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав и делото е върнато на същия съд за разглеждане на подадената от НАП молба за възобновяване на производството по несъстоятелност. С първоинстанционното решение, на основание чл.632 ал.4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на Л. Е. /н/ и е постановено заличаване на длъжника от ТР.
В касационната жалба се съдържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, свързани с преценката за наличие на хипотезата на чл.632 ал.2 ТЗ. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът да постанови решението си въз основа на приетите доказателства по делото и допустимо ли е да прави своите изводи само въз основа на твърденията на една от страните? 2. Възможно ли е да се възобнови на основание чл.632 ал.2 ТЗ спряно производство по несъстоятелност, ако молителят не е удостоверил, че е налице достатъчно имущество и не е депозирал необходимата за предплащане на разноските сума? Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС в определение № 731/01.10.2014 г. по т.д.№ 1493/2014 г. на ТК, І ТО.
Ответниците по касационната жалба – Н. С. АС и НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ не са депозирали писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е съобразил следните факти: С решение № 5/27.03.2014 г. по т.д.№ 1418/06 г. на СГС, вписано в ТР на 31.03.2014 г. е спряно производството по делото, на основание чл.632 ал.5 ТЗ. С молба от 31.03.2015 г. НАП е поискала от съда да възобнови производството, на основание чл.632 ал.2 пр.1 ТЗ, като е изложила твърдения, че имуществото на дружеството – длъжник е достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността, алтернативно е поискала от съда да посочи банкова сметка, по която да бъдат предплатени средства, необходими за издръжката на производството по несъстоятелност до постъпване на суми от осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С разпореждане от 11.05.2015 г. съдът е указал на кредитора да се уведоми за банковата сметка от електронната страница на съда и му е определил едноседмичен срок да представи доказателства за заплатени разноски по сметка на съда в размер на 19 278 лв. Указанията на съда са съобщени на кредитора на 28.05.2015 г. С молба от 16.04.2015 г. синдикът е поискал прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел въззивната жалба за основателна. Изложил е съображения, че исканото прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника от ТР по реда на чл.632 ал.4 ТЗ може да бъде извършено, само ако не са настъпили условията за възобновяване на производството, т.е. ако в предвидения от закона срок не е поискано възобновяване или не е било допуснато възобновяване на спряното производство в хипотезата на чл.632 ал.2 ТЗ. В случая в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ такава молба е постъпила, но съдът не се е произнесъл по нея до постановяване на решението по чл.632 ал.4 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС – решение № 99/23.06.2011 г. по т.д.№ 59/2011 г. на ТК, ІІ ТО.
С оглед така формираната решаваща воля на съда, формулираните от касатора правни въпроси не се явяват от значение за изхода по спора, съобразно общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация.
В случая въззивният съд не е изследвал изобщо наличието на условията на чл.632 ал.2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, защото при постановяване на решението по чл.632 ал.4 ТЗ, молбата на НАП в посочения по-горе смисъл е останала неразгледана от съда по несъстоятелността. От друга страна, нормата на чл.632 ал.4 ТЗ сама по себе си изисква да не е поискано възобновяване на производството в указания в закона едногодишен срок от кредитор или длъжник. Ако такова искане е направено своевременно, първоинстан-ционният съд следва задължително да се произнесе по него. В зависимост от основателността на молбата, съдът следва да възобнови спряното производство по несъстоятелност /1/ или да остави молбата без уважение и да постанови решение по чл.632 ал.4 ТЗ, при данни, че едногодишният срок е изтекъл /2/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение на САС не следва да бъде допуснато, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1564 от 19.07.2016 г. по т.д.№ 4959/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: