О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№91
гр.София, 15.05.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1156/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5204 от 10.12.2013 год. на Д. М. М. от [населено място] срещу въззивното решение № 425 от 01.11.2013 год. по в.гр.дело № 402/2013 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 28.06.2013 год. по гр.дело № 11/2013 год. на Златоградския районен съд: а/ в частта, с която е признато за установено по иск по чл.53, ал.2 З. спрямо жалбоподателя, че Ю. Б. М. е бил собственик при одобряване плана на [населено място] от 1978 год. по силата на придобиване по регулация с НА № 5/1972 год. и правоприемство по НА 14/1972 год. от неговия баща Б. М., на част с площ от 274 кв.м., защрихована с оранжеви линии на комбинирана скица № 2 /неразделна част от решението/ към заключението на СТЕ, попадаща в северната част на УПИ ХV-478, 479 в кв.41, която защрихована част в оранжеви линии погрешно по плана от 1978 год. е заснета като част от имот пл.№ 479-на Д. М., вместо като част от имот пл.№ 478-собственост на Ю. Б. М.; б/в частта, с която по реда на чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Ю. Б. М. е изключителен собственик на УПИ ХV-478, 479, в кв.41 по плана на [населено място] от 1978 год. и в/в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 28 от 13.02.2001 год., т.І, нот.дело № 28/2001 год., с който М. А. М., К. М. М. и Д. М. М. са признати за собственици по давност на част с площ от 269 кв.м. от дворно място, цялото от 975 кв.м., което съставлява имот с пл.№ 479, кв.41 по З. на [населено място], и с които този имот с пл.№ 479 участва в образуването на парцел ХV-478, 479 в кв.41.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, респ. за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани осем процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които според жалбоподателя, решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касация Ю. Б. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК и следва да бъде върната на подателя й, а производството по делото пред настоящата инстанция да бъде прекратено поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 59/10.01.2013 год. ищецът Ю. Б. М. е посочил за цена на установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК сумата 6 160 лева, а по отношение на иска по чл.53, ал.2, изр.второ З. вписал, че същият е неоценяем. С исковата молба е било представено удостоверение изх.№ [ЕГН]/26.11.2012 год. на [община], съгласно което данъчната оценка на УПИ ХV-478, 479 в кв.41 по плана на [населено място] от 1978 год. с площ 616 кв.м., възлиза на 1 843,60 лева.
С разпореждане от 19.01.2013 год. Златоградският районен съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да посочи цена на иска по чл.53, ал.2 З., както и да внесе дължимата държавна такса върху посочената цена на иска.
С молба вх.№ 1901 от 30.01.2013 год. /л.26 от делото/ ищецът Ю. Б. М. е посочил, че цената на иска по чл.53, ал.2, изр.второ ГПК е 2 740 лева, при което за същия иск, според него, се дължи държавна такса в минималния размер по Тарифата за държавните такси, а именно 50 лева, и тъй като с исковата молба е представил платежен документ за внесена държавна такса в общ размер 111,60 лева /50 лева за иска по чл.53, ал.2 З. + 61,60 лева за иска по чл.124, ал.1 ГПК/, не се налагало довнасяне на държавна такса.
Искът по чл.53, ал.2 З. има за предмет защита на субективни права, които са имуществени по своя характер и имат парична оценка. Искът е оценям и цената му се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на имота, а ако няма такава – цената е равна на пазарната цена на вещното право. В случая, предмет на иска по чл.53, ал.2 З. е принадлежността на правото на собственост върху част с площ от 274 кв.м., попадаща в северната част на УПИ ХVІ478, 479 в кв.41, за която се твърди, че била погрешно заснета към момента на одобряването на плана на [населено място] от 1978 год., като част от имот пл.№ 479, вместо като част от имот пл.№ 478. При наличието на удостоверение за данъчна оценка за цялата площ на УПИ ХV-478, 479 в кв.41, която измерена графично е 616 кв.м. /имот пл.№ 478 участва с 347 кв.м., а имот пл.№ 479 с 269 кв.м./, данъчната оценка на спорната част се определя съобразно удостоверението, а не по твърдяната от ищеца пазарна цена на дворно място в [населено място] към 10.01.2013 год. – по 10 лева на квадратен метър. Следователно, данъчната оценка на спорната част от 274 кв.м. е по-ниска от посочената в удостоверението, издадено от общината за целия УПИ ХV-478, 479 в кв.41 – 1 843,60 лева. Във всички случаи, цената на иска по чл.53, ал.2, изр.второ З. е под 5 000 лева, а това изключва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, постановено по този иск, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
На същото основание /чл.280, ал.2 ГПК/ е изключен касационния контрол на въззивното решение и в частта му, с която съдът се е произнесъл по установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на УПИ ХV-478, 479 в кв.41 по плана на [населено място] към настоящия момент. И тук меродавна за цената на иска е данъчната оценка на имота, която съобразно удостоверение изх.№ [ЕГН]/26.11.2012 год. на [община] /л.19 от гр.дело № 11/2013 год. на Златоградския районен съд/ възлиза на 1 843,60 лева, а не произволно посочената от ищеца пазарна цена на квадратен метър дворно място в същото населено място.
В обобщение, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да постанови връщане на касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати като недопустимо образуваното въз основа на нея производство по чл.288 ГПК. К. следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Ю. Б. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съобразно договора за правна защита и съдействие от 17.01.2014 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 5204 от 10.12.2013 год. на Д. М. М. от [населено място] срещу решение № 425 от 01.11.2013 год. по в.гр.дело № 402/2013 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1156/2014 год. на Върховния касационен съд, ІІг.о.
Осъжда Д. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.7 да заплати на Ю. Б. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: