2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 03.02. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 483 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на ищеца по делото [фирма] срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 11.11.2014 г. по въззивно гр. дело № 3034/2014 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по същото възивно гр. дело, до приключване на търг. дело № 4061/2014 г. на Софийския градски съд (СГС).
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че изходът по това търговско дело има обуславящо значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. В тази връзка е посочено, че жалбоподателят-ищец [фирма] е предявил иск по чл. 108 от ЗС, при наведени твърдения, че е придобил процесния имот въз основа на апортна вноска в капитала, а предмет на търговското дело е иск за установяване, че е вписано в търговския регистър такова несъществуващо обстоятелство, както и евентуален иск, че това вписване е недопустимо, поради което е прието, че изходът по това производство пряко рефлектира върху активната материалноправна легитимация по настоящото дело. Изложени са и съображения, че е без значение, че действието на евентуалното заличаване ще е занапред, тъй като въззивният съд преценява материалноправната легитимация към момента на приключване на съдебното дирене; както и че не е необходимо да има пълен субективен идентитет между обусловеното и обуславящото производство – достатъчно е, че [фирма] съвместява качеството на главна страна и по двете дела.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът не е взел предвид, че липсва идентичност между страните по двете дела, като по настоящото дело ищец е [фирма] и ответник – [фирма], а по другото дело ищец е В. М. и ответници – [фирма] и [фирма]. Излагат се и подробни съображения, че за ищеца по другото дело В. М. липсва правен интерес от завеждането на исковете по чл. 29 от ЗТР, поради което тези искове са недопустими.
Ответникът [фирма], в отговора си излага становище и подробни доводи за неоснователност на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Спряното въззивно гражданско дело е висящо по иск по чл. 108 от ЗС, по който жалбоподателят-ищец [фирма] основава материалноправната си легитимация на твърдението, че е придобил процесния недвижим имот въз основа на апортна вноска в капитала му, направена от [фирма].
С отговора на исковата молба ответното [фирма] е оспорило активната материалноправна легитимация на ищеца, с твърденията, че тази апортна вноска е извършена в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], без знанието и съгласието на съдружника В. М., като подписът под това решение в протокола не е негов.
Видно от представеното пред въззивния съд съдебно удостоверение, издадено от СГС, висящото пред последния търг. дело № 4061/2014 г. е образувано по предявени от В. М. срещу [фирма] и [фирма], искове по чл. 29 от ЗТР, а именно: главен иск – за установяване, като несъществуващи обстоятелства, вписаните в търговския регистър – увеличаване на капитала на [фирма] чрез извършена апортна вноска на процесния и по настоящото дело недвижим имот, както и съответните промени в устава на същото дружество; евентуален иск – за недопустимост на вписването на тези обстоятелства; поискано е и заличаване на вписването на същите.
От горното следва, че въззивният съд правилно е приел, че в случая е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на въззивното производство, а именно – че спорът по търг. дело № 4061/2014 г. на СГС е преюдициален по отношение спора по настоящото дело. Ако бъде уважен някой от предявените искове (главния или евентуалния) по чл. 29 от ЗТР, съгласно чл. 30, във вр. с чл. 14 от ЗТР, ще бъдат заличени от търговския регистър, вписаните там обстоятелства, предмет на тези искове – увеличението на капитала, респ. – изменението на устава на [фирма] чрез извършването на апорта на процесния и по настоящото дело недвижим имот. Тъй като по аргумент от чл. 73, ал. 4 от ТЗ, вписването в търговския регистър има конститутивно (правопораждащо) действие – от момента на вписването възниква правото на дружеството върху апортната вноска, в случая – правото на собственост на [фирма] върху процесния имот (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС), то и заличаването би имало правопрекратително действие – изгубване на това право на собственост. От публичния характер на търговския регистър следва, че независимо от това кой е предявил иска по чл. 29 от ЗТР, на такова заличаване, респ. – на неговото действие може да се позове и всяко друго лице, в случая – ответникът по настоящото дело [фирма] – предвид и вече направеното от него по делото, възражение срещу активната материалноправна легитимация на жалбоподателя-ищец по иска му по чл. 108 от ЗС, като съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд ще следва да вземе предвид това ново обстоятелство, което е от съществено значение за спорното право на собственост по делото.
От гореизложеното следва и неоснователност на довода в частната жалба, че липсва пълна идентичност между страните по двете дела.
Неоснователни са и съображенията на жалбоподателя за недопустимост на предявените по търговското дело искове по чл. 29 от ЗТР, поради липса на правен интерес за ищеца по тях В. М.. Служебната преценка за процесуалната допустимост на тези искове, респ. – на образуваното производство по тях, е от компетентността единствено на съда, който е сезиран с тези искове, поради което нито въззивният съд по настоящото дело, постановил обжалваното определение, нито настоящият състав на ВКС могат да извършват такава преценка. Ако производството по търговското дело бъде прекратено като процесуално недопустимо, това би било основание за възобновяването на въззивното производство по настоящото дело.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на апелатививния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание от 11.11.2014 г. по въззивно гр. дело № 3034/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по същото възивно гр. дело до приключване на производството по търг. дело № 4061/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.