2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 787 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 27.09.2011г., с което Софийският апелативен съд е спрял производството по т.д.№ 2009/11г. до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 1362/09г. на СГС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът “Б. Книг К.”, САЩ оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че е предявен иск по чл.72г, ал.2 ЗМГО за защита на марка на Общността, като при разглеждането му се прилага българското законодателство, доколкото в Регламент 207/2009/ЕО не е предвидено друго. Искът е основан на чл.165, § 5 от Регламента, съгласно който може да се постанови забрана за използване на марка на Общността, ако по- ранната марка или друго по-ранно право са били регистрирани, била е подадена заявка за регистрацията им или правата са придобити добросъвестно в новата държава – членка преди датата на присъединяване. С оглед на обстоятелството, че ответникът не може да релевира в това производство възражение за недобросъвестност и според българското право недобросъвестността на заявителя следва да се установи в отделно производство по иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, решението по предявения иск пред СГС е обуславящо за правилното решаване на спора на настоящото дело.
Определението е правилно.
Съставът на ВКС изцяло споделя съображенията на въззивния съд. Независимо дали изброените основания в чл.165, § 5 на Регламент 207/2009/ЕО за забрана за използване на марката на Общността са “отделни”, както сочи частният жалбоподател, в процеса е въведено възражение, че правата не са придобити добросъвестно. С иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО се установява със сила на пресъдено нещо недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката и уважаването на този иск е предпоставка за заличаване на регистрацията по чл.28, ал.3 ЗМГО. Заличаването на регистрацията в тази хипотеза има действие от датата на заявката и респ. би било от значение за правилното решаване на спора за по-ранната марка или за по-ранната заявка. Разпоредбата на чл.28, ал.4 ЗМГО относно действието на заличаването намира приложение при изпълнени влезли в сила решения по искове за нарушения, но не и в настоящия случай.
Разноски за настоящото производство не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.09.2011г., с което Софийският апелативен съд е спрял производството по т.д.№ 2009/11г. до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 1362/09г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.