О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 910
София, 27.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни……………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1768/2011 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура-София е подала касационна жалба срещу решение № 898 от 02.06.2011 година по гр.д. N 659/2011 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 191 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 156/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. С него Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. Б. К. от [населено място] сумата 25000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.03.2009 г. до окончателното заплащане на задължението и разноските по делото, която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди, дължима на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ. Отхвърлен е искът за разликата до предявения размер от 50000 лева. Поддържат се основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.283, т.3 ГПК.
Ответникът П. Б. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалването. Излага съображения и по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационното производство.
По делото е депозирана и насрещна касационна жалба, подадена от ответника П. Б. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Д. от АК-Б., срещу същото решение в неговата отхвърлителна част. Касаторът поддържа, че ако се допусне касационно обжалване на решението по първоначалната жалба следва да се разгледа и неговата жалба, тъй като размерът на определеното обезщетение не съответства на обществения критерий за справедливост, който се съблюдава съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Доводите са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна на въззивното решение по чл.283, т.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е подадена и насрещната касационна жалба, която следва да се разгледа при наличието на предпоставките по ал.4 от текста.
Изложението за допускане на касационно обжалване на С. апелативна прокуратура трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3, т. 11 от ТР №3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г.но ОСГК ВКС и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Приложени са и решения на състави на Върховния касационен съд. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Жалбоподателят Апелативна прокуратура-София не е формулирал съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ, в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на „справедливо” обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Както се посочи, този касатор се позовава на т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и 11 на ТР №3 от 22. 04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК и на т.19 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК – последното позоваване поради липса на мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Представени са решения на състави на ВКС, постановени по отменения съдопроизводствен ред – № 20/26.01.2010 г. по гр.д. № 1609/2008 г. на ІV г.о. и № 191/16.03.2009 г. по гр.д. № 1593/2008 г. на І г.о., които освен че се отнасят към оплаквания по съществото на спора, не подкрепят тезата на касатора. Въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никое от тях, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, за което след това е оправдан. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от двете съдебни инстанции на 25000 лева, а искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 50000 лева. В тази насока са съобразени търпените мерки на процесуална принуда, продължилото необосновано дълго време наказателно производство – около 7 години, данните от комбинираната съдебна психиатрично-психологична експертиза, свидетелските показания и всички други релевантни обстоятелства /загубата на работа и др./ за търпени болки и страдания. За да се постигне справедливо обезщетяване съдът е отчел всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
При този резултат по първоначалната касационна жалба не следва да се поставя на разглеждане и насрещната касационна жалба – чл.287, ал.4 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 898 от 02.06.2011 година по гр.д. N 659/2011 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. К. от [населено място] сумата 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.