9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр. София, 01.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №80 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ф. и Д. Д. Ж. и по касационна жалба на К. „Ш. заря”, [населено място], срещу решение №250 от 05.10.2015г. по т.д. №408/2015г. на Варненски апелативен съд, ТО.
Жалбоподателките Е. И. Ф. и Д. Д. Ж. обжалват решението в частта, с която е отменено решение №41/21.04.2015г. на Окръжен съд Шумен по т.д.№376/2014 г., в частта му, с която е признато за недопустимо вписване №20140624100148 от 24.06.2014г. в търговския регистър по партидата на К. „Ш. з.”, [населено място], за заличаване на Й. М. Й. като председател на кооперацията и член на УС и вписване за такъв на П. Г. Й. и в частта му, с която Окръжен съд Шумен признава за несъществуващо вписанато в търговския регистър с вписване №20140624100148 от 24.06.2014г. обстоятелство, че П. Г. Й. е член на УС на К. „Ш. з.” [населено място], като вместо това са отхвърлени предявените от Е. И. Ф. и Д. Д. Ж. иск по чл.29 ал.1 от ЗТР за установяване на недопустимост на вписването и иск по чл.29 ал.1 от ЗТР за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, че П. Г. Й. е член на УС на К. „Ш. заря”, [населено място].
В касационната им жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Касационните жалбоподателки считат за неправилен извода на въззивния съд, че не е била налице процесуална пречка за извършване на процесното вписване в търговския регистър. Поддържат, че поради наложената обезпечителна мярка по чл.61 от ЗК новоизбраният председател на кооперацията П. Г. Й. не е имал процесуална правоспособност да инициира регистърно производство, както и охранително производство пред Шуменски окръжен съд за отмяна отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – търговски регистър. Също така считат, че съдът не е направил разлика между пороците „недопустимост“ и „нищожност“ на извършеното вписване. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове по чл.29 ал.1 от ЗТР да бъдат уважени. Претендират разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касационните жалбоподателки поддържат, че съдът се е произнесъл по два материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора. Първият въпрос касае допустимостта на вписване на определено обстоятелство по фирменото дело на кооперация, за което обстоятелство към момента на вписването има постановена обезпечителна заповед по чл.61 от Закона за кооперациите за спиране изпълнение на решението на общото събрание, с което това обстоятелство е било прието. За конкретизиране на този въпрос жалбоподателките поставят и следните въпроси: 1.1. Допустимо ли е вписването по фирменото дело при търговски регистър на новоизбран председател на кооперация, при постановена обезпечителна заповед по чл.61 от Закона за кооперациите за спиране изпълнение на решението на общото събрание относно този избор и при висящ съдебен спор по чл.58 от ЗК относно този избор? 1.2. Има ли легитимна представителна власт новоизбран председател на кооперация да инициира охранително производство по чл.25 от ЗТР относно отказ за вписването си за председател на фирменото дело на кооперацията при постановена обезпечителна заповед по чл.61 от Закона за кооперациите за спиране изпълнение на решението на общото събрание относно този избор и при висящ съдебен спор по чл.58 от ЗК относно този избор? 1.3. Действието на обезпечителната заповед по реда на чл.61 от Закона за кооперациите поставена ли е в зависимост от знанието или незнанието на задълженото лице? Поддържат, че по поставения въпрос и свързаните с него уточняващи въпроси въззивният съд се е отклонил от задължителните разяснения в т.3 на ТР№1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, както и от практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в следните решения: решение №105 от 24.06.2013г. по т.д. №942/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че определението по чл.61 от ЗК е задължително за органите на кооперацията и член – кооператорите до окончателното решаване на спора в производството, по което определението е постановено и решение №109 от 15.07.2015г. по т.д. №258/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 от ГПК е нищожно по смисъла на чл.29 от ЗТР. Вторият формулиран материалноправен въпрос е „Следва ли новоизбран председател на кооперация да се счита по право и за член на управителния съвет на кооперацията по силата на чл.26 ал.1 от Закона за кооперациите и в тази връзка законосъобразно ли е за този председател, за който няма отделно решение за избиране и за член на управителния съвет, да бъде вписан в търговския регистър и като член на управителния съвет?“. Жалбоподателките твърдят, че текстът на чл.26 ал.1 второ предложение от Закона за кооперациите е неясен и непълен и създава противоречиви становища в практиката, както между отделните съдебни състави, така и в практиката на длъжностните лица по вписванията в ТР, поради което произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Претендират разноски.
Ответникът К. „Ш. з.” [населено място], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и цитираната от касационните жалбоподателки задължителна практика -решение №105 от 24.06.2013г. по т.д. №942/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. Излага доводи, че определението по чл.61 от ЗК е задължително за органите на кооперацията и член – кооператорите, но само когато е доведено знанието им, а в случая това определение е доведено до знанието на новоизбрания председател в много по – късен момент от постановяването му. Освен това твърди, че определението не е задължително за длъжностното лице по регистрацията към АВ -ТР, още повече, ако то не е било уведомено за това определение към момента на вписването. Поддържа, че и по втория поставен от жалбоподателките въпрос не е обоснована допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол, тъй като въпросът е намерил категоричното си разрешение в разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗК и по отношение на него не е необходимо каквото и да е допълнително тълкуване.
К. „Ш. з.” [населено място], обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение №41/21.04.2015г. на Окръжен съд Шумен по т.д.№376/2014 г., в частта му, с която е признато за установено, че Д. Д. Ж. е член на К. „Ш. з.” [населено място]. В касационната му жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, тъй за защита на правата на член – кооператорите съществува специален ред, предвиден в чл.58 от ЗК. Поддържа също, че предявеният иск е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че членството на ищцата Д. Ж. е било прекратено, считано от 01.09.2003г. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено в обжалваната част, като предявеният установителен иск бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: „След като съществува специален ред по чл.58 от ЗК за защита на правата на член – кооператорите, допустимо ли е членствени правоотношения в кооперация да бъдат установявани с иск по чл.124 от ГПК?“ Поддържа, че по поставения въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителните разяснения на ТР№4 от 05.04.2006г. по т.д.№4/2005г. на ОСГК на ВКС, както и от практиката на ВКС, обективирана в решение №1286 от 28.07.2004г. по гр.д. №2363/2002г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ответницата по касация Д. Д. Ж., оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касационните жалбоподатели, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявените искове по чл.29 ал.1 от ЗТР, въззивният съд е приел, че не е била налице процесуална пречка за извършване на процесното вписване в търговския регистър, тъй като към 24.06.2014г. липсва постановено от съда спиране на регистърното производство по реда на чл.536 от ГПК. Изложил е мотиви, че с издадената по реда на обезпечителното производство обезпечителна заповед на РС Шумен за спиране на основание чл.61 от ЗК изпълнението на решението, взето на проведено на 12.05.2014г. Общо събрание на К. „Ш. з.”, [населено място], съдът се е разпоредил решението на ОС да не се изпълнява от кооперацията до приключване на производството по иска по чл.58 от ЗК, като адресат на тази обезпечителна заповед е кооперацията. Приел е, че това не е акт на съда, разпореждащ спиране на регистърното производство и имащ за адресат Агенция по вписванията – ТР, на която следва да бъде служебно изпратен. Такъв акт е издаден от ОС Шумен по т.д. №320/2014г. едва на 03.07.2014г. – след извършване на вписването, поради което е бил обезсилен от АС Варна по ч.т.д.№475/2014г. Посочил е, че на агенцията е било изпратено служебно от ОС Шумен решение от 23.06.2014г. по т.д. №281/2014г., с което е отменен отказът й от 15.05.2014г. да впише заявените обстоятелства въз основа на взетите решения от ОС на кооперацията, проведено на 12.05.2014г. и е било указано на агенцията да впише същите обстоятелства. Агенция по вписванията е била длъжна да изпълни това съдебно решение доколкото не е била сезирана с друг акт на съда, разпореждащ спиране вписването на тези обстоятелства, което е и сторила. При това положение Варненски апелативен съд е приел, че не е налице недопустимост на извършеното вписване № 20140624100148, искът за това е неоснователен и следва да се отхвърли. Приел е и че вторият иск по чл.29 ал.1 от ЗТР за признаване за несъществуващо вписаното със същото вписване обстоятелство, че П. Г. Й. е член на УС на К. „Ш. з.”, [населено място], също е неоснователен, тъй като съгласно чл. 26 от Закона за кооперациите председателят на кооперацията се избира измежду членовете на кооперацията за срок четири години, той е председател и на управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас. Според въззивния съд от тази разпоредба следва, че председателят на кооперацията същевременно с избирането си става автоматично и председател на УС, т.е. става член на съвета по право, затова за него отделен избор за член на УС не се провежда и той придобива това качество по силата на закона.
По жалбата на К. „Ш. заря”, [населено място]
Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В тази връзка и поставеният от касатора в изложението му по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос се явява обуславящ за изхода на производството по предявения инцидентен установителен иск, доколкото касае неговата допустимост. Не е налице обаче релевираната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Преценката на въззивния съд за допустимост на предявения установителен иск не противоречи на задължителните разяснения в т.1 от ТР№4 от 05.04.2006г. по тълк.д.№4/2005г. на ОСГК на ВКС, доколкото те се отнасят за реда за защита срещу незаконосъобразен акт на орган на кооперация за прекратяване на членствено правоотношение на член – кооператор. В случая между страните е налице спор относно съществуването на членствено правоотношение между ищцата Д. Ж. и ответната кооперация, но ищцата твърди,че след придобиването на членството й то изобщо не е прекратявано. В тази хипотеза не се твърди наличие на незаконосъобразно прекратяване на членствено правоотношение от страна на орган на кооперацията, съответно не е налице възможност за предявяване на конститутивния иск по чл.58 ал.1 от ЗК. В този смисъл на поставения правен въпрос е даден отговор в определение №311/26.04.2012г. по ч.т.д. №85/2012г., на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същото е възприето, че е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване членствено правоотношение, когато същият не се явява субсидиарна форма на защита при наличие на друг, допустим осъдителен или конститутивен иск. Следователно дори и по поставения процесуален въпрос да е била налице противоречива съдебна практика, тя вече е уеднаквена чрез постановяване на определение по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По жалбата на Е. И. Ф. и Д. Д. Ж.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза въведеният въпрос „Следва ли новоизбран председател на кооперация да се счита по право и за член на управителния съвет на кооперацията по силата на чл.26 ал.1 от Закона за кооперациите“ е относим към предмета на делото и разрешението му е обусловило извода на въззивния съд за неоснователност на предявения иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, но не се доказва наличието на релевираната от касаторите допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Според т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разглежданото основание е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на практиката, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови норми. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от Закона за кооперациите, която урежда избора на председател на кооперация и предвижда, че председателят на кооперацията е и председател на УС, има императивен характер, тя е ясна и не се нуждае от тълкуване в процеса на правоприлагане. С оглед изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл.29 ал.1 от ЗТР за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, че П. Г. Й. е член на УС на К. „Ш. з.”, [населено място].
Касационно обжалване следва да се допусне по материалноправния въпрос по т.1.1 от изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК „Допустимо ли е вписването в търговски регистър на новоизбран председател на кооперация, при постановена обезпечителна заповед по чл.61 от Закона за кооперациите за спиране изпълнение на решението на общото събрание относно този избор и при висящ съдебен спор по чл.58 от ЗК относно този избор?”. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Останалите поставени от касационните жалбоподателки въпроси по т.1.2 и т.1.3 от изложението по чл. чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК от ГПК са обусловени от отговора на този въпрос. Въпросът касае правните последици на спирането на изпълнението на решенията на ОС на кооперация по реда на чл.61 от Закона за кооперациите. Относно последиците на спирането по реда на чл.61 от ЗК на изпълнението на решения на ОС на кооперация е формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение №105 от 24.06.2013г. по т.д. №942/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., както и в служебно известните на настоящия състав решение №83 от 24.07.2015г. по т.д. №924/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №162 от 15.03.2016г. по т.д. №1855/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В тях се приема, че действието на предвидената в чл.61 от ЗК мярка „спиране изпълнение на решение на общо събрание“, означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна. По тези съображения, касационното обжалване на решението на Варненски апелативен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл.29 ал.1 от ЗТР за установяване на недопустимост на вписване №20140624100148 от 24.06.2014г. в търговския регистър по партидата на К. „Ш. з.”, [населено място], следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационните жалбоподателки следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №250 от 05.10.2015г. по т.д. №408/2015г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено решение №41/21.04.2015г. на Окръжен съд Шумен по т.д.№376/2014 г., в частта му с която е признато за недопустимо вписване №20140624100148 от 24.06.2014г. в търговския регистър по партидата на К. „Ш. з.”, [населено място], за заличаване на Й. М. Й. като председател на кооперацията и член на УС и вписване за такъв на П. Г. Й. и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. И. Ф. и Д. Д. Ж. иск по чл.29 ал.1 от ЗТР за установяване на недопустимост на вписването.
УКАЗВА на касационните жалбоподателки Е. И. Ф. и Д. Д. Ж., в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №250 от 05.10.2015г. по т.д. №408/2015г. на Варненски апелативен съд, ТО в останалата обжалвана част.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.