2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр. София, 08 декември 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3087 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (И.) срещу решение № 123/23.03.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 54/2016 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна (само относно процесното парично обезщетение) и частично потвърждаване на решение № 1608/18.11.2015 г. по гр. дело № 3237/2015 г. на Плевенския районен съд, като краен резултат са уважени изцяло, предявените от С. А. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 36/12.05.2015 г. на изпълнителния директор на ответната агенция-касатор, ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност „главен специалист рибарство и контрол” при ответната И. и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 5 100 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение – за периода 13.05.2015 г. – 13.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани три материалноправни и един процесуалноправен въпрос, а именно: 1) длъжна ли е комисията за извършване на подбор да вземе под внимание доказателства за притежавана от участник в подбора, допълнителна квалификация и умения, които не са ? представени своевременно до датата на провеждане на подбора, обективиран в съставени и подписани от комисията формуляри за оценка на участниците в подбора и протокол за подбор; 2) налице ли е недобросъвестно (превратно) упражняване на права от страна на комисията за подбор при поставяне на оценка по критерия „допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност“, ако същата не е могла да знае за наличието на допълнителна квалификация и умения, поради непредставяне от страна на работника на доказателства за притежаваната от него допълнителна квалификация и умения до датата на извършване на подбора, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ; 3) незаконна ли е оценката на комисията за подбор по критерия „допълнителна квалификация, свързана с упражняваната дейност“, ако същата се е позовала на наличните към датата на подбора доказателства за притежаваната от работника допълнителна квалификация; и 4) следва ли да се преценяват критично, в контекста на останалите приети по делото писмени и гласни доказателства, свидетелските показания, кредитирани от съда при постановяване на решението по делото. По отношение на първите три въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; а по отношение на четвъртия – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. А. К. в отговора си излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
За да сподели крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ уволнение на ищеца, въззивният съд е приел, че е налице действително (реално) съкращаване на щата, но че извършеният от работодателя подбор по чл. 329 от КТ е незаконосъобразен. За да достигне до този решаващ извод по делото, окръжният съд на първо място е посочил, че съгласно тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка, след подробно обсъждане поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установено, че ищецът притежава допълнителни квалификации, успешно преминати курсове и семинари, свързани със заеманата от него длъжност, наличието на които подлежи на оценяване съгласно утвърдената процедура по извършване на подбора, но назначената от работодателя комисия по подбора не е дала нито една точка на ищеца по този критерий – „допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност“. Въззивният съд също така е установил, че по показателя „професионален опит“, на участвалия в подбора служител Д. Д. комисията е дала най-високата оценка – за работа над десет години в И., а от показанията на свидетеля К. – председател на комисията е установено, че този служител е работил само две години в И.. Съдът е установил и че по показателите „умения за работа в екип“ и „взаимоотношения с граждани и организации“ ищецът е получил по-нисък резултат в сравнение с останалите участници в подбора, съответно – „добри“ и „задоволителни“, като в показанията си свидетелят К. (председателят на комисията) не е посочил по какви причини и на какво основание са дадени тези оценки на ищеца; посочил е само – „така съм преценил“. В тази връзка въззивният съд е приел и че по делото няма представени доказателства за наличие на жалби или други оплаквания от дейността на ищеца в отношенията му с граждани; в показанията си свидетелят Р. – колега на ищеца, сочи, че последният е абсолютен професионалист, който от 22 години е в тази служба, винаги е в добри колегиални отношения, знае целия район на Д. и само той е управлявал лодката вече десет години, както и служебния автомобил, които „вървят едно с друго“ (на сушата лодката се тегли от автомобила); отношенията на ищеца с други организации и хора са нормални, той контактува с различни организации и работи в екип много добре и притежава качества, знае наизуст всяка една плитчина по Д., което му влиза в работата. От показанията на свидетелката Б. също е установено, че ищецът „няма как да не се сработи с екипа“, тъй като е дългогодишен служител; тази свидетелка е чувала оплаквания от граждани, но е заявила, че от организацията за защита на животните не се проверява дали са основателни.
Настоящият съдебен състав намира, че трите материалноправни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ, формулирани в изложението на касатора, в случая не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тези три въпроса изхождат от една и съща постановка – за несвоевременно представяне от страна на участващия в подбора работник/служител (в случая – ищеца) на документи пред комисията по подбора, удостоверяващи притежаваните от него допълнителни квалификации. Такъв довод, обаче – за несвоевременно представяне на тези документи от ищеца, ответникът-работодател не е направил по делото пред двете инстанции по съществото на спора – за първи път този довод е направен едва с касационната жалба. Поради това, въззивният съд нито е обсъждал, нито е давал разрешение на трите материалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора, поради което те не са обуславящи правните му изводи в обжалваното решение. В мотивите към него е прието за установено, че след като на 11.05.2015 г. ищецът е научил от колегите си, че е започнала процедура по подбор, на 12.05.2015 г. е занесъл в офиса на И. в [населено място] сертификатите и удостоверенията, удостоверяващи неговите допълнителни квалификации, каквито документи са били занесени там на същата дата и от негов колега – свидетеля Р.. Съдът е установил, че към същата тази дата вече са били изготвени и подписани, както процесната заповед № 36/12.05.2015 г. на изпълнителния директор на ответната И. за уволнението на ищеца, така и формулярите за оценки на служителите и протоколът за подбор – също с дата 12.05.2015 г., както и че още преди тази дата свидетелят К. – председателят на комисията, е нанесъл оценките във формулярите и протокола за подбор и ги е изпратил в София за подпис от останалите членове на комисията. Именно поради липса на направен по делото довод от ответника за несвоевременно представяне от страна на ищеца на документите за допълнителната му квалификация, съдът не е обсъждал и не е давал разрешение на формулираните в изложението на касационната жалба три материалноправни въпроса, а в съответствие с тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС е изследвал дали приетите от работодателя оценки съотвестват на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа по всички оспорени от ищеца по делото показатели – не само „допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност“ (единствено, с който критерий са свързани въпросите), а и – „професионален опит“, „умения за работа в екип“ и „взаимоотношения с граждани и организации“, по отношение на които също е установил несъответствие, респ. – нарушение на чл. 329 от КТ от страна на работодателя, но от страна на последния въпроси във връзка с тези останали показатели не са формулирани. От изложеното следва, освен че трите материалноправни въпроса в случая не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, то и че правните изводи на въззивния съд относно незаконосъобразността на извършения подбор са в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е правно значим при всяко дело, по което съдът обсъжда свидетелски показания. По отношение на този въпрос, обаче не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която е и посоченото от касатора решение № 15/30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, несъмнено дава положителен отговор на този процесуалноправен въпрос, като обжалваното въззивно решение е съобразено с него. Както вече беше посочено, в мотивите към решението си окръжният съд е разрешил и двата основни спорни въпроса между страните – относно законосъобразността на подбора и относно датата на връчване на ищеца на процесната заповед за уволнение, след като подробно е обсъдил, както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, като именно предвид извършената съвкупна преценка, е посочил кои от свидетелските показания и в каква част кредитира и кои – не поради противоречие с писмените доказателства, а въз основа на това – кои правно-релевантни факти приема за установени по делото и кои – не.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по делото, в размер 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 123/23.03.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 54/2016 г. на Плевенския окръжен съд;
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да заплати на С. А. К. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.