4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр.София, 09.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2901 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против решение № 535 от 18.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3059 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 3317 13.05.2014 г. по гр.д. №8503 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, І ГО, 8 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Б. Л. 18 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на 9 084,74 лв. обезщетение за имуществени вреди и е постановено друго за присъждане на тази сума.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие между обжалваното решение и решения № 9 от 7.02.2012 г.по гр. д. № 733/2011 г. на ІІІ Г.О. на ВКС, № 29 от 5.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 2386 от 30.12.2013 г. по в.гр. д. № 3761/2013 на САС, ГО, 8 състав, № 46 от 7.6.2013 г. по в. гр. д. № 102/2013 г. на БАС и № 210 от 4.02.2011 г. по в. гр. д. № 1220/2009 г. на САС, ГК, 4 състав.
Ответникът по жалбата С. Б. Л. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 620 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата е повдигнала и поддържала срещу ищеца С. Б. Л. обвинения в престъпления по чл.337, ал.4 във връзка с ал.1, предл.1 и предл.4 от НК и по чл.338, ал.2 от НК за периода от 13.02.2001 г. до 7.12.2011 г. с взети мерки за неотклонение „гаранция” в размер на 6 000 лв. и забрана за напускане пределите на страната. За повдигнатите обвинения той е бил оправдан с влязла в сила на 7.12.2011 г. присъда. За причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди Софийският градски съд е присъдил на С. Л. обезщетение в размер на 18 000 лв., а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял вреди, които се изразяват в уронване на доброто му име в обществото, преживян стрес и страх от възможността да бъде осъден за престъпление, което не е извършил, душевен дискомфорт, изпитван всеки път при явяването в съда. Отчетени са били обстоятелствата, че при случая са загинали няколко лица, чиито близки са смятали ищеца за виновник за загубата им, че той е бил известна личност в научните среди и репутацията му е пострадала, както и неоправданата продължителност на наказателното производство повече от десет години.
Въззивният съд е отменил отхвърлителното решение и е присъдил и законните лихви върху гаранцията от 6 000 лв. за периода, за който сумата е била задържана, съобразявайки се с разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Ето защо по първия въпрос на Прокуратурата на Република България не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата по повдигане на обвинения в незаконно боравене с взривни вещества са предизвикали причинените на ищеца неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Ето защо по втория и третия въпрос на Прокуратурата касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Нещо повече-в конкретния случай не може да се направи никакво сравнение между обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика, за да се установи наличие на противоречие. Решения № 9 от 7.02.2012 г.по гр. д. № 733/2011 г. на ІІІ Г.О. на ВКС и № 210 от 4.02.2011 г. по в. гр. д. № 1220/2009 г. на САС, ГК, 4 състав касаят по-кратки наказателни производства, причинили по-незначителни неимуществени вреди. Решения № 29 от 5.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 46 от 7.6.2013 г. по в. гр. д. № 102/2013 г. на БАС не са представени от касатора, а за решение № 2386 от 30.12.2013 г. по в.гр. д. № 3761/2013 на САС, ГО, 8 състав няма данни за влизането му в сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 620 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535 от 18.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3059 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав.
ОСЪЖДА Софийска апелативна прокуратура да заплати на С. Б. Л.-ЕГН: [ЕГН], сумата 1 620/хиляда шестотин и двадесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: